— Тогава по-добре да се махнем от тук.
Ейдриън ме поведе в посоката, от която бях дошла, после заобиколихме сградата откъм противоположната страна. Още не виждах светлините от магистралата, но той скоро обърна посоката и хукна към другия край на терена, по-далеч от сградата. Тичах редом с него, без да пускам ръката му.
— Къде отиваме? — попитах го.
— Пазителите се събраха край задната страна на терена, за да не бъдат забелязани. Тази част от електрифицираната ограда е дезактивирана — стига само да успееш да се покатериш на нея.
— Разбира се, че мога да се изкатеря. По физкултура съм истинско чудо — изтъкнах му. — Въпросът е: ще можеш ли ти, господин Пушач?
Като приближихме, започнахме да различаваме очертанията на оградата, главно защото високото съоръжение блокираше част от звездите.
— Ето, тази секция. Зад тези оредели храсти — рече Ейдриън. Не виждах никакви храсти, но се доверявах изцяло на острото му вампирско зрение. — Малко по-нататък се излиза на междущатската магистрала, която пазителите използваха за сборен пункт. Там съм паркирал колата.
Спряхме се пред оградата, и двамата леко задъхани. Погледнах нагоре.
— Сигурен ли си, че електричеството още е изключено?
— На идване беше — отвърна Ейдриън, но долових известна несигурност в гласа му. — Мислиш ли, че тези типове са се задействали толкова бързо и са поправили повредата?
— Не — отвърнах. — Но все пак бих искала да го зная със сигурност. Искам да кажа, че повечето модели от продаваните електрифицирани огради не могат да нараняват значително, но знае ли човек.
Той се озърна наоколо.
— Не може ли да хвърлим една пръчка?
— Дървото не е проводник. — Зарових ръка в чантата си и намерих каквото исках — метална писалка с дръжка от пластмаса. — За щастие дръжката ще попречи да се случи най-лошото, ако оградата действително е под напрежение. Като се опитах да не правя гримаса, протегнах ръка и докоснах писалката до оградата, очаквайки донякъде да светне искра от мощен електрически заряд. Нищо не се случи. Прокарах бавно писалката по оградата, тъй като повечето електрифицирани огради имаха периодично действие и трябваше да се поддържа контакт за по-дълго време. — Изглежда чисто — казах, като въздъхнах облекчено и се обърнах към Ейдриън. — Мисля, че ще можем да… ахх!
Обля ме ярка светлина и ме заслепи, заличавайки с един замах малкото „нощно виждане“, което бях успяла да придобия. Чух как Ейдриън също извика от изненада.
— Това е момичето! — изкрещя един мъжки глас. — И… и един от тях!
Лъчът на фенерчето се отмести от лицето ми и макар пред очите ми още да танцуваха светли петна, успях да различа две едри фигури, които бързо се приближаваха към нас. Дали бяха въоръжени? Трескаво обмислях какво да направя. Независимо дали имаха оръжия или не, те оставаха очевидна заплаха, особено след като Воините тренираха постоянно, налагайки се един друг през всяка свободна минута, а ние двамата с Ейдриън — не.
— Не мърдайте! — заповяда ни единият от тях. Лъчът на фенерчето се спусна надолу и просветна острие на нож. Не беше толкова зле, колкото огнестрелното оръжие, но не беше и кой знае колко добре. — Двамата идвате с нас, вътре в зоната.
— И се движете бавно — додаде другият. — Без никакви трикове.
За тяхно нещастие още криех няколко коза в ръкава си. Бързо прибрах писалката в чантата си и сграбчих друг сувенир от домашното задание на госпожа Теруилиджър — тясна дървена гривна. И преди някой от двамата воини да успее да направи нещо, разчупих дървената гривна на четири части и ги захвърлих на земята, като изговорих друго заклинание на латински. Отново ме обля прилив на сила и ме обзе ликуване. Мъжете изкрещяха — бях направила магия за дезориентация, която нарушаваше равновесието и замъгляваше зрението. Действаше като заслепяваща магия и засягаше всички около мен.
Хвърлих се напред и повалих единия от преследвачите. Той веднага падна, парализиран от магията. Другият бе толкова разстроен, че изпусна фенерчето и също се строполи на земята, след като пропаднаха всичките му опити да запази равновесие. Въпреки това не пропуснах да го изритам яко в гърдите, за да съм сигурна, че ще остане за по-дълго повален, като междувременно грабнах фенерчето му. Не се нуждаех чак толкова от него заради изостреното нощно зрение на Ейдриън, но исках тези двамата да останат безпомощни в мрака, когато магията спре да действа.