Ейдриън рязко се обърна и се отдалечи към противоположния край на дневната.
— Може би съм роден с талант за шофьор — подхвърли той, но не погледна към мен.
Странно как толкова бързо си разменихме ролите. Само преди минута той ме бе притиснал в ъгъла, принуждавайки ме да се изправя лице в лице с проблеми, за които не желаех да мисля. Сега, обаче, аз бях на ход. Последвах го до прозореца и го накарах да ме погледне в очите.
— Права съм, нали? — настоях. — През целия си живот си карал с ръчни скорости!
— Дори и мороите не дават шофьорски книжки на деца, Сейдж — изрече той с вкиснато изражение.
— Не го извъртай. Много добре знаеш какво имам предвид. От много години си знаел, и то съвсем добре, как да местиш скоростния лост.
Мълчанието му беше повече от красноречив отговор, подсказвайки ми, че съм права, независимо, че лицето му си оставаше неразгадаемо.
— Защо? — настоях. Но сега едва ли не умолително. Всички повтаряха каква изключителна умница съм, как умея да правя връзки между случайни факти и да стигам до забележително проницателни изводи. Но това се оказа отвъд способностите ми — не можех да проумея нещо толкова безсмислено. — Защо го направи? Защо се преструваше, че не можеш да караш?
Явно милион мисли кръстосваха ума му, никоя, от които не желаеше да сподели с мен. Накрая поклати раздразнено глава.
— Не е ли очевидно, Сейдж? Не, разбира се, че не е. Направих го, за да имам причина да бъда около теб — такава, която бях сигурен, че няма да отхвърлиш.
Смутих се повече от всеки друг път.
— Но… защо? Защо си искал да го направиш?
— Защо ли? — попита той на свой ред. — Защото бях готов да се задоволя с това, след като не можех да направя другото.
Протегна ръце и ме притегли към себе си. Едната му ръка обви кръста ми, а с другата се плъзна зад врата ми. Повдигна главата ми и сведе устни към моите. Затворих очи и се разтопих, когато цялото ми тяло бе погълнато в тази целувка. Бях нищо. Бях всичко. Тръпки пробягнаха по кожата ми. Огън ме изгори отвътре. Тялото му се притисна още по-близо до моето. Спонтанно го прегърнах през врата. Устните му бяха по-топли и по-меки от всичко, което някога съм си представяла, но в същото време пламенни и завладяващо мощни. Моите им отвърнаха жадно и ръцете ми се сключиха още по-плътно. Пръстите му се спуснаха по врата ми, проследявайки очертанията му, като всеки негов допир ме разтърсваше като електрически ток.
Но може би най-хубавото от всичко бе, че аз, Сидни Катрин Сейдж, вечно анализираща света около мен, направо престанах да мисля.
И беше божествено.
Или поне беше така, докато не възвърнах отново способността си да разсъждавам.
Разсъдъкът ми и всичките ми тревоги и размисли внезапно надделяха. Отдръпнах се от Ейдриън, въпреки протестите на тялото ми. Побързах да се обърна с гръб към него, знаейки, че очите ми са ужасени и разширени.
— Какво… какво правиш?
— Не зная — отрони той с усмивка. Пристъпи с една крачка към мен. — Но съм съвсем сигурен, че и ти го правиш.
— Не. Не. Да не си се приближил още към мен! Не бива пак да го правиш. Разбираш ли? Не можем… Не трябва да… о, боже. Не. Никога вече. Това бе грешно. — Притиснах пръсти към устните си, сякаш за да изтрия от тях всичко, което току-що се бе случило, но най-вече за да си припомня отново сладостта и топлината на устата му върху моята. Бързо отдръпнах ръката си.
— Грешно ли? Не зная, Сейдж. Честно, това бе най-правилното, което напоследък ми се е случвало. — Ала въпреки това запази дистанцията помежду ни.
Поклатих глава обезумяло.
— Как можеш да го кажеш? Много добре знаеш как е! Няма начин… ами, знаеш го. Хората и вампирите не могат… не. Нищо не може да има между тях. Между нас.
— Е, все трябва да е имало нещо някога — поправи ме той, опитвайки се да звучи разумно. — Иначе днес нямаше да има дампири. Освен това какво ще кажеш за Съхранителите?
— Съхранителите? — Едва не се засмях, но в това нямаше нищо смешно. — Съхранителите живеят в пещери и водят битки край лагерния огън заради яхния от опосум. Ако искаш да живееш така, то тогава си добре дошъл. Но ако предпочиташ да живееш в цивилизован свят заедно с нас, останалите, тогава повече не ме докосвай. Ами Роуз? Не беше ли лудо влюбен в нея?