— Та кой би могъл да мрази котета? — учуди се Еди.
Ейдриън се намръщи.
— Той е алергичен.
— Ейдриън — заговори Соня. — Вече го обсъдихме. Уважавам мнението ти, но продължавам да мисля, че бихме могли да научим доста. — Аз всъщност бях впечатлена, че Ейдриън имаше мнение. Досега имах чувството, че той някак си приема всичко, което му казваха Соня и Дмитрий, но че много не се замисля над настоящите експерименти. И макар да не бях съвсем наясно с аурите, които обграждаха всички живи създания, разбирах неговата гледна точка, а именно, че индивидуалните различия биха могли да изопачат резултатите от изследванията им.
— В този случай всички данни са от значение — обади се Дмитрий. — Особено след като досега не сме открили нищо съществено. Знаем, че има нещо различно у бившите стригои. Не бива да пренебрегваме всяка възможност за наблюдение.
Ейдриън стисна устни, но не направи повече възражения. Може би се чувстваше малцинство, но аз имах чувството, че не искаше да се впуска в спор с Дмитрий.
След като вече не бях в центъра на вниманието им, аз се настаних в дневната с книга в ръка, като се опитвах да остана будна. Те нямаха нужда от мен, аз просто бях дошла, за да правя компания на Еди. От време на време проверявах докъде бяха стигнали. Дмитрий и Еди наблюдаваха Соня, която им показваше различни изображения върху лаптопа си. На свой ред Ейдриън и Соня наблюдаваха внимателно дампирите и си водеха бележки върху листа. Почти ми се прииска да можех да виждам ленти от цветове и светлина и се питах дали наистина съществуват забележими разлики. Докато изучавах Еди и Дмитрий, понякога забелязвах промени в израженията им, особено когато върху екрана се появяваха приятни или ужасяващи образи, но в по-голямата си част работата им си оставаше мистерия за мен.
Изпълнена с любопитство, приближих до Соня, когато бяха преполовили експеримента си.
— Какво виждаш? — попитах я с приглушен глас.
— Цветове — отвърна тя. — Сияят около живите същества. Еди и Дмитрий имат различни цветове, но имат едни и същи реакции. — Тя смени картината и върху екрана се появи изображение на фабрика, чиито комини бълваха черен дим в иначе ясното небе. — И на двамата не им харесва. Аурите им изразяват безпокойство. — Превключи следващото изображение, а върху устните й заигра усмивка. Върху екрана се появиха три котенца. — А сега се стоплиха. Хубавите чувства много лесно се забелязват в аурата. Дотук реагират съвсем нормално. Няма нищо, което да отличава аурата на Дмитрий от тази на Еди.
Аз се върнах на дивана.
След още два часа Соня реши да прекрати работа.
— Мисля, че видяхме всичко, от което се нуждаехме. Благодаря ти, Еди.
— Винаги се радвам да помогна — рече той, стана от стола си и се протегна. Изглеждаше едновременно облекчен, че всичко е свършило и че този път беше нещо по-интересно, отколкото само да се взира в пространството. Той беше енергичен и неспокоен и не обичаше да стои на едно място.
— Макар че… ни хрумнаха още няколко идеи — додаде Соня. — Мислите ли, че ще можете да издържите още малко? — Докато задаваше въпроса си, аз се прозинах.
Еди ме изгледа съчувствено.
— Аз ще остана, но ти не си длъжна. Върви да спиш. Ще се прибера с такси.
— Не, не — възпротивих се и потиснах поредната прозявка. — Нямам нищо против да остана. Какви са другите ви идеи?
— Смятам да продължа експеримента с Еди и Дмитрий — обясни Соня. — Но този път вместо образи, бихме могли да използваме звуци. След това бих искала да видя как ще реагират при директен контакт с духа.
— Мисля, че идеята е добра — отвърнах, макар да не бях сигурна какво означава последното. — Действайте, аз ще почакам.
Соня се озърна и изглежда забеляза, че аз не съм единствената, която изглежда уморена.
— Може би не е зле преди това да похапнем — предложи тя и Еди тутакси засия.
— Ще отида да взема нещо — предложих. Много показателно за моя напредък в общуването ми с вампирите беше, че вече не ми призляваше, когато те заговореха за „храна“. Знаех, че тя няма предвид кръв, не и ако това включваше дампирите и мен. Освен това наблизо нямаше захранващи. Захранващите бяха хора, които доброволно даваха кръвта си на мороите заради наркотичното опиянение, в което изпадаха. Всички тук знаеха, че не бива да се шегуват на тази тема, когато аз съм наблизо. — На няколко пресечки има приличен тайландски ресторант.