— Да, да. Е, ще ми помогнеш ли? Ще дойда в твоя кампус.
— Ще се занимавам до късно с учебната група — тази е истинска. — Момчетата не се допускаха в нашето общежитие след определен час. — Ако искаш, след това бихме могли да се срещнем в централния кампус.
— Колко кампуса има вашето училище? — попита другото момче, като остави чашата с кафе пред мен.
— Три. — Пресегнах се нетърпеливо към кафето. — Като Галия.
— Като какво? — сащиса се Трей.
— Съжалявам — отвърнах. — Латинска шега.
— Omnia Gallia in très partes divisa est2 — поясни колегата му.
Вдигнах рязко глава. Нищо не можеше да отвлече вниманието ми от кафето, но да чуя да се цитира Юлий Цезар в кафене „Спенсърс“, го постигна.
— Знаеш латински? — попитах удивено.
— Разбира се — отвърна той. — Че кой не знае?
Трей завъртя очи.
— Само останалата част от света — промърмори.
— Особено класически латински — продължи многознайкото. — Искам да кажа, че той е много по-добър от средновековния латински.
— Очевидно — съгласих се. — Всеки го знае. След децентрализацията, последвала края на Римската империя, настъпва истински хаос в правилата.
Той кимна с разбиране.
— Макар че ако го сравниш с романските езици, правилата започват да добиват смисъл, ако ги възприемаш като част от по-обширната картина на езиковата еволюция.
— Това — прекъсна ни Трей, — е най-откаченото нещо, което съм виждал. И най-прекрасното. Сидни, това е Брейдан. Брейдан, запознай се със Сидни. — Трей рядко използваше малкото ми име, затова прозвуча странно, но не колкото пресиленото смигване, с което ме удостои.
Поех ръката на Брейдан.
— Приятно ми е да се запознаем.
— На мен също — кимна той. — Падаш си по класиците, а? — Млъкна и ме изгледа замислено. — Това лято гледала ли си спектакъла „Антоний и Клеопатра“ на трупата „Парк тиъгър“?
— Не. Дори не знаех, че има такава постановка. — Внезапно се почувствах донякъде засрамена, задето не го знаех, сякаш бях длъжна да съм запозната с всички художествени и културни прояви в Палм Спрингс и околността. — Преместих се тук само преди месец — додадох като един вид извинение.
— Мисля, че ще имат още няколко представления за сезона. — Брейдан отново се поколеба. — Бих гледал спектакъла още веднъж, ако искаш да отидеш. Макар че би трябвало да те предупредя — това е една доста модерна интерпретация на Шекспир. Модерни облекла.
— Нямам нищо против. Тъкмо подобни интерпретации правят Шекспир вечен. — Думите се изтърколиха машинално от устните ми. И в същото време осъзнах, че това са онези редки моменти на прозрение, когато си даваш сметка, че ставащото има много по-голямо значение, отколкото предполагаш. Отговорът ми беше в синхрон с думите на Брейдан. Последното, както и широката усмивка на Трей ме доведоха до стряскащо прозрение. Това беше момчето, за което Трей ми бе споменал. Моята „сродна душа“. И той ме канеше на среща.
— Страхотна идея — засия Трей. — Вие двамата определено трябва да отидете да гледате пиесата. Направо си прекарайте целия ден заедно. Хапнете, помотайте се из библиотеката или каквото там правите за забавление.
Очите на Брейдан срещнаха моите. Неговите бяха лешникови, почти като тези на Еди, но със зелени точици. Разбира се, не бяха толкова зелени като на Ейдриън. Никои очи не бяха толкова невероятно зелени. Кестенявата коса на Брейдан от време на време улавяше светлината и бе подстригана по един практичен начин, който подчертаваше очертанията на скулите му. Трябваше да призная, че беше доста готин.
— Имат представления от четвъртък до неделя — рече той. — През уикенда имам тематичен дебат… свободна ли си в четвъртък вечер?
— Аз… — Бях ли свободна? Доколкото си спомнях, нямах никакви планове. Два пъти седмично водех Джил в дома на Кларънс Донахю — възрастен морой, който имаше захранваща. Четвъртък вечер не беше в графика за захранване, също така не бях задължена да присъствам и по време на експериментите.
— Разбира се, че е свободна — обяви безапелационно Трей, преди да успея да отговоря. — Нали така, Сидни?
— Да — смънках, като го изгледах многозначително. — Свободна съм.
Брейдан се усмихна. Аз му се усмихнах в отговор. Възцари се неловко мълчание. Също като мен, той явно не бе сигурен как да продължи. Щях да реша, че е много сладък, ако не бях толкова притеснена да не изглеждам смешна.
2
„Цялата Галия е разделена на три части“, първото изречение от „Записки за Галските войни“ от Юлий Цезар. — Бел.прев.