Трей го сръга енергично.
— Тук е моментът да й поискаш телефонния номер.
Брейдан кимна, макар че сръгването не му беше особено приятно.
— Добре, добре. — Извади мобилния от джоба си. — Как точно се пише Сидни? — Трей въздъхна и завъртя очи. — Какво толкова? Човек никога не знае с тези модерни вариации на имената. Просто исках да съм сигурен, че ще го запиша правилно.
— И аз бих постъпила по същия начин — подкрепих го и му продиктувах телефонния си номер.
Той вдигна глава и ми се усмихна.
— Супер. Нямам търпение да се видим отново.
— Аз също — отвърнах и наистина го мислех.
Излязох замаяна от кафенето. Имах среща. Наистина ли, за бога, имах среща?
Трей ме настигна, докато отключвах колата си.
— Е? — не се стърпя той. — Бях прав, нали?
— За какво? — попитах, макар че предусещах какво предстои.
— За това, че Брейдан е твоята сродна душа.
— Казах ти…
— Зная, зная. Не вярваш в сродните души. Все пак — ухили се досадникът, — ако този тип не е идеалният мъж за теб, не зная кой би могъл да е.
— Добре, ще видим. — Оставих чашата с кафе на госпожа Теруилиджър върху капака на колата, за да мога да отпивам от моето. — Разбира се, той не харесва модерните интерпретации на Шекспир, така че това може да се окаже големият препъникамък.
Трей се вторачи невярващо в мен.
— Сериозно ли го казваш?
— Не — стрелнах го с поглед. — Майтапя се. Е, може би малко. — Кафето, което Брейдан ми бе направил, беше много добро, така че бях готова да проявя снизходителност към възгледите му за модерните интерпретации на Шекспир. — Между другото, защо толкова се интересуваш от любовния ми живот?
Трей сви рамене и пъхна ръце в джобовете си. Върху загорялата му кожа бяха избили капчици пот от късното следобедно слънце.
— Не зная. Предполагам, че съм ти задължен заради всичко, което направи за мен с онези татуировки. Освен това ми помагаш толкова много за домашните.
— Ти всъщност не се нуждаеш от помощта ми за домашните. А що се отнася до татуировките… — Намръщих се, когато в съзнанието ми изникна образът на Кийт и си припомних как удряше по стъклото. Дрогиращите татуировки с вампирска кръв, дело на нелегалната мрежа на Кийт, бяха предизвикали истински хаос в „Амбъруд“. Трей, разбира се, не подозираше за личния ми интерес в случая. Той знаеше само, че се бях отървала от онези, които използваха татуировките, за да си осигурят нечестно предимство в училищните спортни състезания. — Направих го, защото смятах, че така е правилно.
Думите ми го накараха да се усмихне.
— Разбира се. Все пак това ми спести доста неприятности с баща ми.
— Надявам се. Сега нямаш съперник в отбора. Какво повече би могъл да иска баща ти?
— О, винаги има нещо, в което той смята, че трябва да съм най-добрият. Не се отнася само до футбола. — Трей бе намекнал нещо подобно и преди.
— Знам какво е — промълвих, замислена за своя баща. Помежду ни се възцари кратко мълчание.
— Не ми помага и фактът, че идеалният ми братовчед много скоро ще пристигне в града — рече накрая той. — В сравнение с него, всичко, което аз правя, изглежда калпаво. Ти имаш ли такъв братовчед?
— Ъ, не съвсем. — Повечето от братовчедите ми бяха от майчина страна, а баща ми ни държеше настрана от нейното семейство.
— Навярно ти си идеалната братовчедка — измърмори Трей. — Както и да е, в семейството винаги съществуват определени очаквания… винаги те подлагат на изпитания. Засега футболът ми осигурява известно уважение. — Смигна ми. — Това, както и страхотните ми оценки по химия.
Схванах намека в последните му думи.
— Добре. Ще ти пратя есемес, когато се прибера довечера. Ще сбъднем желанието ти.
— Благодаря. Освен това ще си поприказвам с Брейдан, за да не пробва в четвъртък вечер.
Умът ми бе зает с латински и Шекспир.
— Да не пробва какво?
Трей поклати глава.
— Честно, Мелбърн, не зная как си оцеляла толкова дълго в този свят без мен.
— О — изчервих се. — Онова. — Супер, сега имах още нещо за което да се тревожа.
— Между нас да си остане, Брейдан е последният мъж на света, за когото трябва да се притесняваш — подсмихна се новоизпеченият ми наставник в любовните дела. — Мисля, че той е също толкова зелен, колкото и ти. И ако не бях толкова загрижен за целомъдрието ти, навярно щях да му изнеса лекция как да пробва нещо.