— Е, благодаря, че си взел толкова присърце интересите ми — отбелязах сухо. — Винаги съм си мечтала да имам брат, който да ме пази.
Той ме изгледа любопитно.
— Ама ти нямаш ли, колко бяха, трима братя?
О, не.
— Ъ, казах го фигуративно. — Опитах се да не се паникьосвам. Рядко правех подобни гафове. Еди, Ейдриън и Кийт — всички те по някое време се подвизаваха като мои братя. — Никой от тях не е особено загрижен за любовния ми живот. А в момента аз съм загрижена да се озова по-скоро на място с климатик. — Отворих вратата на колата си и от там ме лъхна гореща вълна. — Ще се чуем довечера и ще ти помогна с лабораторните упражнения.
Трей кимна, явно и на него му се искаше по-скоро да влезе вътре и да се озове на място с климатик.
— А аз ще ти помогна, ако имаш още въпроси относно срещите.
Надявах се изпепеляващия ми поглед да изразява достатъчно красноречиво мнението ми по въпроса, но след като той си замина, а аз пуснах докрай климатика в колата, цялата ми самоувереност се изпари. На нейно място се възцари тревога. В главата ми не спираше да отеква един и същи въпрос.
Как, за бога, щях да преживея тази среща?
Глава 5
Новината за предстоящата ми среща се разпространи бързо. Можех само да предположа, че Трей бе казал на Кристин и Джулия, те пък бяха казали на Джил, Еди и бог знае още на кого… Така че не би трябвало да се изненадвам, когато малко след вечеря ми се обади Ейдриън. Започна да говори още преди да съм казала „ало“.
— Вярно ли е, Сейдж? Имаш среща?
Въздъхнах.
— Да, Ейдриън. Среща.
— Истинска среща. Не да учите заедно — искаше да уточни той. — Имам предвид ходене на кино или някъде другаде. При това филмът да не е част от училищната програма. Или за нещо скучно.
— Истинска среща. — Реших, че не е нужно да уточнявам подробностите за шекспировата пиеса.
— И как се казва щастливецът?
— Брейдан.
Настъпи пауза.
— Брейдан? Това истинското му име ли е?
— Защо ме питаш дали всичко е истинско? Мислиш, че съм измислила цялата история ли?
— Не, не — побърза да ме увери Ейдриън. — Точно това е най-невероятното в цялата работа. Момчето готино ли е?
Погледнах часовника. Беше време за среща с учебната ми група.
— Боже, може би просто трябва да ти изпратя снимка за оценка?
— Да, ако обичаш. Както и пълна информация за обкръжението му и биографията му.
— Трябва да вървя. Между другото, защо това те интересува толкова много? — попитах накрая раздразнено.
Отговорът му се забави, което не бе типично. Ейдриън обикновено бе готов с дузина саркастични остроумия. Може би не можеше да реши на кое да се спре. Когато най-сетне проговори, беше в обичайния му язвителен стил — макар че този път безгрижната нотка прозвуча малко изкуствено.
— Защото това е едно от нещата, които никога не съм очаквал да видя в живота си. Като комета. Или световния мир. Просто съм свикнал да си сама.
Поради някаква причина думите му ме засегнаха.
— Защо? Да не мислиш, че никое момче никога не би се заинтересувало от мен?
— Всъщност — рече Ейдриън, този път напълно сериозно — мога да си представя много момчета, които биха се заинтересували от теб.
Бях сигурна, че ме дразни, а нямах време за шегите му. Казах му „дочуване“ и се запътих към учебната си група, чиито участници, слава богу, бяха много усърдни и свършихме доста работа. Но когато малко по-късно се срещнах с Трей в библиотеката, той не беше толкова съсредоточен. Не спираше да бъбри колко блестяща била идеята му да събере двама ни с Брейдан.
— Тази среща още не се е състояла, а на мен вече ми писна от нея — изсумтях аз. Бях разпръснала върху масата пред нас протоколите на Трей от лабораторните упражнения. Числата и формулите ми действаха успокояващо, много по-конкретни и подредени от мистериозните социални контакти. Потупах по листата с химикал. — Съсредоточи се. Не разполагаме с много време.
Той махна нехайно.
— Не можеш ли ти да довършиш сама?
— Не! Има достатъчно време, за да можеш да го направиш сам. Ще ти помогна, но това е всичко.
Трей беше достатъчно умен, за да се досети сам за повечето неща. Използваше помощта ми, за да не изтъква колко е умен. Така че заряза темата с моята среща и се съсредоточи върху работата. Мислех, че съм се спасила от разпитите за Брейдан, докато не се появиха Джил и Мика, хванати ръка за ръка.