— След две минути тръгвам.
Джил и Мика излязоха. Когато се извърнах отново към Трей, с изненада установих, че се взира настойчиво в отдалечаващата й се фигура. Смушках го.
— Хей. Не забравяй да си напишеш името върху това, иначе целият труд ще е напразен.
Бяха му нужни още няколко секунди, за да откъсне погледа си.
— Това беше сестра ти, нали? — Заради мрачния му тон думите прозвучаха повече като констатация, отколкото като въпрос, все едно разкриваше нежелан факт.
— Хм, да. Виждал си я стотици пъти. Вече от месец е в това училище.
Той се намръщи.
— Просто никога не съм обръщал внимание… никога не съм се вглеждал по-внимателно в нея. Нямам общи часове с нея.
— Тя беше звездата на онова модно ревю.
— Тогава носеше маска. — Тъмните му очи ме огледаха изпитателно. — Вие двете май никак не си приличате.
— Често ни го казват.
Трей продължаваше да изглежда обезпокоен, макар че не си обяснявах защо.
— Правилно постъпваш, че я държиш настрана от модния подиум — рече накрая. — Още е твърде млада.
— Проблемът е религиозен — отвърнах, знаейки, че Трей няма да ме разпитва подробно за нашата „вяра“.
— Каквото и да е, дръж я настрана от общественото внимание. — Надраска името си върху доклада и затвори учебника си. — Не би искала да видиш снимката й по всички списания или нещо такова. Наоколо бродят много откачалки.
Сега аз бях тази, която се вторачи смаяно. Бях съгласна с него. Прекалено голямата публичност означаваше, че мороите дисиденти можеше да намерят Джил. Но защо и Трей се тревожеше от публичността? Твърденията му, че тя е твърде млада звучаха разумно, но усещах някакво неясно притеснение в думите и поведението му. Начинът, по който я наблюдаваше, докато се отдалечаваше, беше доста странен. Но пък каква друга причина, освен загриженост за едно невинно момиче, би могъл да има той?
Нормалният ритъм на следващите няколко дни беше добре дошъл — разбира се, определението „нормален“ тук е доста относително. Ейдриън не спираше да ми изпраща имейли, в които ме молеше да го спася (като междувременно ми даваше съвети относно любовния ми живот, без никой да му ги е искал). Госпожа Теруилиджър продължаваше с агресивно-пасивните си опити да ме посвети в магьосническото изкуство. Еди бе все така отдаден на Джил. А Анджелина продължаваше с не толкова деликатните си свалки с Еди.
След като един ден по време на тренировките им я видях как „случайно“ разля върху тениската си бутилката с вода, реших, че трябва да се предприеме нещо, без значение какво бе казал Еди за личния си живот. Както с толкова много неудобни и неприятни задачи в нашата група, имах чувството, че трябва да се заема и с тази. Реших, че това трябва да е от онези откровени разговори за подходящия начин да се привлече нечие внимание, но в навечерието на срещата ми с Брейдан много скоро ми стана ясно, че аз съм последният човек на земята, който би трябвало да дава съвети относно нечий любовен живот.
— Смяташ да облечеш това? — Кристин сочеше възмутено с пръст към дрехите, които прилежно бях разстлала върху леглото си. Двете с Джулия бяха решили да дойдат на инспекция, преди да изляза. Джил и Анджелина се бяха присъединили към групата по огледа, без никой да ги е канил. Не можех да не отбележа, че всички бяха много по-развълнувани от предстоящото събитие, отколкото аз. Всъщност аз бях кълбо от нерви и страх. Сигурно по този начин се чувстваха неподготвените ученици, които се явяваха на изпит. За мен това бе съвсем ново преживяване.
— Това не е училищна униформа — изтъкнах. Знаех, че нямаше да е приемливо да се облека за срещата с униформата. — И е цветно. Е, донякъде.
Джил вдигна безупречно изгладената памучна риза с къси ръкави и висока яка, която се закопчаваше на врата. Одеянието беше в мек нюанс на лимоненожълто, което мислех, че ще спечели одобрението на тази група от сурови критици, които постоянно ме обвиняваха, че не се обличам цветно. Дори я бях комбинирала с чифт джинси. Тя поклати глава.
— Това е от типа ризи, които все едно предупреждават: „Никога няма да се пъхнеш вътре“.
— Е, и защо трябва да се пъха? — попитах възмутено.
Кристин, кръстосала крака на стола ми зад бюрото, наклони замислено глава, докато изучаваше ризата.
— Аз мисля, че това е риза, която по-скоро тръби: „Смятам да прекратя тази среща по-рано, за да мога да си подготвя предстоящата презентация на Пауър Поинт“.