Думите й бяха посрещнати с дружен изблик на смях. Тъкмо се канех да възразя, когато забелязах, че Джил и Анджелина се ровят из гардероба ми.
— Хей! Не трябваше ли да попитате, преди да правите това — извиках аз.
— Всичките ти дрехи са прекалено дебели — заключи Джил. — Извади една рокля от мек, сив кашмир. — Тази поне е без ръкави, но пак не е подходяща за тукашното време.
— Половината ми гардероб е такъв — съгласих се аз. — Подбран е за всички сезони. Наистина нямах много време да мина на летните дрехи, преди да дойда тук.
— Виждаш ли? — възкликна триумфиращо Анджелина. — Сега вече разбираш какъв ми е проблемът. Ако искаш, мога да отрежа няколко сантиметра от това.
— Не! — За мое облекчение Джил остави роклята настрани. След малко измъкна новата си находка.
— Какво ще кажеш за това? — Вдигна закачалката, върху която се полюшваше бяла блуза от лека, крепирана материя с деколте лодка.
Кристин погледна към Анджелина.
— Дали можеш да го направиш малко по-ниско?
— Вече е достатъчно ниско — отсякох аз. — Освен това тази блуза не се носи отделно — изтъкнах. — Трябва да е в комплект с блейзър.
Джулия се надигна от стола и отметна косата си; явно ситуацията изискваше сериозни и решителни действия.
— Не, не… това може да пасне. — Взе блузата от Джил и я положи върху джинсите, които бях извадила. Изучава ги няколко минути, сетне се върна при гардероба, който очевидно беше свободна територия за всички. След бърз оглед, извади светлокафяв тесен кожен колан, с шарки, имитиращи змийска кожа. — Спомних си, че съм те виждала да носиш това. — Нагласи колана върху бялата блуза и отстъпи назад. След още една доза втренчен оглед, кимна одобрително. Останалите се скупчиха да видят.
— Имаш око — призна Кристин.
— Хей, аз открих блузата — напомни й Джил.
— Не мога да нося само тази блуза — настоях аз. Надявах се протестите да прикрият безпокойството ми. Нима толкова се бях издънила с избора на жълтата риза? Бях съвсем сигурна, че е подходяща за първа среща с момче. Как щях да оцелея тази вечер, след като дори не умеех да си избера подходящо облекло?
— Ако искаш да си сложиш блейзър в тази жега, нямам нищо против — капитулира Джулия. — Но не мисля, че трябва да се притесняваш, че блузата е твърде разголена. Би спечелила одобрението дори на госпожа Уедърс.
— Както и жълтата риза — не се предавах аз.
Но те решиха, че изборът на облекло е приключил и преминаха към грима и прическата. Тук вече бях непреклонна. Гримирах се всеки ден — много дискретен, много скъп грим, положен така, че да подчертава чертите ми, но без да личи, че съм гримирана. За нищо на света нямаше да променя естествения си стил, без значение колко упорито се кълнеше Джулия, че розовите сенки са много „секси“.
Никоя от тях не се опита да се налага за прическата ми. Косата ми бе подстригана на пластове и стигаше до раменете. Имаше само един начин да изглежда стилно — като се издуха внимателно със сешоара. Всякакви други варианти щяха да изглеждат неприемливо, а аз вече се бях погрижила за прическата си. Нямаше смисъл да се разваля нещо хубаво. Освен това, мисля, че всички бяха прекалено развълнувани, задето се бях съгласила да облека бялата блуза — след като я пробвах, за да се уверя, че не е прозрачна.
Единственото бижу, което си позволих, беше моят малък златен кръст. Закопчах верижката около врата си, като мислено се помолих всичко да мине добре. Макар че алхимиците доста използваха кръстове, ние всъщност не изповядвахме никоя традиционна християнска религия. Извършвахме свои собствени религиозни ритуали и вярвахме, че Бог е огромна сила на доброта и светлина, която достига до всяко кътче от вселената. С всички отговорности, които лежаха на плещите му, той навярно едва ли се интересуваше, че едно момиче отива на първата си среща, но може би все пак щеше да отдели няколко секунди, за да се погрижи преживяването да не е прекалено болезнено.
Когато стана време Брейдан да дойде да ме вземе, всички слязоха, за да ме изпратят (всъщност беше малко по-рано от уговорения час, но аз мразех да закъснявам). Момичетата си измислиха най-различни причини, че трябва да дойдат да се запознаят с него — като се почне с настояването на Джил, че „това е семейна работа“ и се стигне до твърдението на Кристин, че „може да познае гадняра от пръв поглед“. Не бях сигурна в последното, имайки предвид, че тя навремето се чудеше дали от Кийт няма да излезе готино гадже.