— Трябва да се обадиш на професионалисти — продължи Дмитрий да обяснява на Кларънс. — Предполагам, че не би искал група непознати да влизат и излизат от дома ти.
Кларънс се намръщи.
— Вярно е. Ще бъде много лесно за ловците да ги внедрят.
Сега Дмитрий бе въплъщение на търпението.
— Когато съм тук, всеки ден ще проверявам всички врати и прозорци — просто за всеки случай.
— Това би било чудесно — зарадва се Кларънс и част от напрежението намаля. — А и трябва да призная, че аз не съм обикновеният тип плячка за ловците. Не съм достатъчно опасен. Вече не. — Засмя се на себе си. — При все това. Никога не се знае какво може да се случи. По-добре да се застраховаме.
Соня му се усмихна нежно.
— Сигурна съм, че всичко ще е наред. Няма защо да се тревожиш.
Кларънс срещна погледа й и след няколко секунди по лицето му се разля щастлива усмивка. Скованата му поза се отпусна.
— Да, да. Права си. Няма защо да се тревожа.
Потреперих. Вече достатъчно дълго общувам с морои, за да зная какво се бе случило. Соня бе използвала внушението — съвсем слабо — за да успокои Кларънс. Внушението, способността да налагат волята си над останалите, беше умение, което мороите притежаваха в различна степен. То бе особено мощно у тези, които владееха магията на духа и в това отношение си съперничеха със стригоите. Използването на внушението върху останалите беше табу сред мороите и имаше сериозни последствия за тези, които го нарушаваха.
Предполагам, че висшестоящите морои щяха да подминат прегрешението й, задето е използвала силата си, за да успокои един изнервен възрастен мъж, но въпреки това стореното от нея ме изпълваше с безпокойство. По един особен начин внушението винаги ми се е струвало като една от най-коварните дарби на мороите. А и беше ли наистина наложително Соня да го използва? Тя и без това беше толкова мила и състрадателна. Това нямаше ли да е достатъчно за Кларънс? Понякога се питах дали те просто не използват магията от скука. Понякога се питах дали не я използват върху мен… без дори да разбера.
Приказките на Кларънс за ловците на вампири винаги предизвикваха у околните смесица от добродушни насмешки и неудобство. След като той се успокои (въпреки че не бях съгласна с методите, с които това бе постигнато), всички ние малко се отпуснахме. Соня се облегна назад върху малкия диван, докато отпиваше от някаква плодова напитка, която изглеждаше идеална за горещ ден като днешния. Съдейки по изцапаните й дрехи и разрошените й коси, бях готова да се обзаложа, че е била навън — не че пак не изглеждаше красива. Повечето морои избягваха толкова силно слънце, но любовта й към растенията беше толкова огромна, че тя жертваше физическия си комфорт, за да поработи над някои линеещи цветя в градината на Кларънс. Кремът против слънце с висок защитен фактор щеше да свърши чудеса.
— Няма да остана тук още дълго — осведоми ни тя. — Най-много няколко седмици. Трябва да се върна в двора и да се погрижа за предстоящата ни сватба с Михаил.
— Кога е големият ден? — поинтересува се Ейдриън.
Тя се усмихна.
— През декември. — Това ме изненада, преди да добави: — Има голяма оранжерия близо до двора, която смятаме да използваме. Великолепна е — не че това има значение. Двамата с Михаил можем да се оженим навсякъде. Важно е само, че сме заедно. Разбира се, щом има възможност, защо да не се възползваме от най-доброто?
Дори аз се усмихнах. Можеш да разчиташ на Соня, че ще намери зелен оазис насред зимата в Пенсилвания.
— Дмитрий може да остане — продължи тя. — Но би било страхотно, ако успеем да направим някакъв прогрес, докато още съм тук. До този момент тестовете с аурата бяха…
— Безполезни? — подсказа Ейдриън.
— Щях да кажа безрезултатни — отвърна тя.
Ейдриън поклати глава.
— Значи цялото това време, което им посветихме, е било напразно?
Соня не каза нищо, а само отпи още една глътка от питието си. Бях готова да се обзаложа, че не е алкохолно — тя не се самолекуваше с методите на Ейдриън — и че Дороти щеше да приготви и на мен, ако я помолех. Въпреки това бях сигурна, че щеше да е ужасно за моя вкус. Може би не беше зле да проверя дали има диетична кока-кола в кухнята.
Соня се наведе напред и очите й заблестяха.
— С Дмитрий дълго го обсъждахме и стигнахме до извода, че очевидно пропускаме нещо. Всъщност бих казала, че го отбягваме, но ще бъде жалко, ако не използваме всяка възможност.