— Какво е това? — попита Ейдриън.
— Кръвта — рече Дмитрий.
Потръпнах. Не обичах, когато се заговореше на тази тема. Напомняше ми с какви точно същества общувах.
— Очевидно у тези, които са се преобразили от стригои, има нещо, което ги предпазва — ни предпазва — продължи той. — Ние търсехме магически признаци, но отговорът може да е физически. А според доклада, който прочетох, стригоите са се затруднявали да пият кръвта на Л… — неговата кръв. — Дмитрий щеше да каже Лий, но се отказа от уважение към Кларънс. Замаяният щастлив поглед на възрастния морой пречеше да се разбере дали той изобщо разбираше какво обсъждахме.
— Те се оплакваха за това — съгласих се аз. — Но това не им попречи да я изпият. — Стригой може да бъде създаден насила, ако друг стригой изпие кръвта на жертвата, а след това я захрани със собствената си кръв. Лий бе помолил двама стригои да направят това за него, но след като изпиха кръвта му, постигнаха единствено смъртта му.
— Бихме искали да вземем проба от кръвта на Дмитрий, а след това да я сравним с твоята, Еди — обясни Соня. — Кръвта може да притежава различни магически свойства, което може да ни подскаже как да се бием със стригоите.
Постарах се да си придам възможно най-безучастното изражение, като в същото време се молех никой да не ми обърне внимание. Кръвта може да притежава различни магически свойства. За щастие, в този разговор никой не си припомни мистерията защо моята кръв неочаквано се оказа толкова противна за стригоите. А и защо ли трябваше да си спомнят? Аз никога не съм била преобразявана от стригой в човек. Не бях дампир. Изобщо нямаше никаква причина те да пожелаят да се включа в тези експерименти. Но ако всичко това беше истина, защо внезапно цялата плувнах в пот?
— Можем да изпратим пробите в химическа лаборатория и да се опитаме да установим дали притежават някакви магически свойства — продължи Соня.
В гласа й звучеше извинителна нотка, но Еди не изглеждаше притеснен.
— Няма проблем — рече. — Направете всичко, което е нужно. — Знаех, че беше искрен. Да изгуби малко от кръвта си за него беше милион пъти по-лесно, отколкото да бездейства. Освен това навярно губеше много повече кръв в ежедневните тренировки, отколкото щяха да му вземат заради този експеримент.
— Ако искаш проба от кръвта на друг дампир, можеш да използваш мен — предложи Анджелина. — И двамата с Еди ще ви помогнем. Ще бъдем един екип. Вече не е нужно Сидни да идва, особено сега, когато си има гадже.
В казаното имаше толкова много погрешни неща, че не знаех откъде да започна. Увереността, която бе демонстрирал Еди, докато се съгласяваше да даде кръв, напълно се изпари при думите „ще бъдем един екип“.
— Ще го обмислим — рече Соня. В очите й проблесна пламъче и аз си припомних, че може да види привличането в аурите. Дали бе доловила чувствата на Анджелина към Еди? — Засега не бих искала да те откъсвам от училищните ти занимания. За Еди те не са толкова важни, тъй като той вече се е дипломирал, но ти не бива да изоставаш. — Анджелина никак не се възторгна от последното. Тя имаше един куп затруднения в часовете си, да не споменавам един пълен позор, когато преподавателят й бе възложил да начертае карта на Централна Америка, а тя му сервира карта на Небраска и Канзас. Тогава си бе придала непукистки вид, но аз знаех, че понякога „Амбъруд“ й идва в повече.
Джил се присъедини към нас, изглеждаше ободрена и освежена. Мороите пият кръв всеки ден. Могат да оцелеят и при дажба два пъти седмично, но аз забелязах, че Джил се уморява по-лесно и силите й западат колкото по-големи бяха интервалите между захранванията.
— Твой ред е — каза тя на Ейдриън.
Той се прозяваше и изглежда се сепна, че са го забелязали. Не мисля, че действително се интересуваше от кръвните експерименти на Соня. Когато се изправи, погледна към мен.
— Ще ме придружиш ли за малко, Сейдж? — Преди дори да успея да измисля извинение, той добави: — Не се тревожи, няма да те водя на захранването. Просто искам да ти задам един бърз въпрос.
Кимнах и го последвах в коридора.
— Не желая да чувам повече никакви „остроумни“ коментари за Брейдан — заявих, веднага щом се отдалечихме от останалите.
— Коментарите ми са сочни и живи, а не остроумни. Но не за това исках да говоря с теб. — Ейдриън спря внезапно пред една врата в коридора, зад която предположих, че се намира стаята на Дороти. — Изглежда, другата седмица моят старец ще идва в Сан Диего по работа.