Когато стана време да тръгваме, потеглих заедно с Ейдриън и с останалите ученици от „Амбъруд“. В колата цареше тишина. След като оставихме Ейдриън, Еди се отпусна и поклати глава.
— Човече. Не мисля, че някога съм виждал Ейдриън толкова бесен. Май изобщо никога не съм го виждал бесен.
— Не беше чак толкова бесен — промърморих неопределено, без да откъсвам очи от шосето.
— На мен ми се стори яко бесен — възрази Анджелина. — Мислех, че ще скочи и ще се нахвърли върху Дмитрий.
Еди изсумтя пренебрежително.
— Не мисля, че щеше да се стигне чак дотам.
— Аз пък да — отрони Анджелина замислено. — Мисля, че беше готов да се нахвърли на всеки, който се забърка с теб, Сидни.
Продължих да се взирам напред, отказвайки да ги погледна. Цялата среща ме бе оставила смутена и объркана. Защо Ейдриън ме бе защитил?
— Следващата седмица ще му направя услуга — рекох накрая. — Мисля, че той се чувства задължен към мен.
Джил, която седеше на седалката до мен, до този момент не бе отронила нито дума. С телепатичната връзка би трябвало да знае отговора.
— Не — заяви тя с озадачена нотка в гласа. — Той щеше да го направи независимо от това.
Глава 7
Прекарах по-голямата част от следващия ден в душевна борба заради отказа ми да помогна на Соня. Докато влизах от час в час, размишлявах върху решението си. Част от мен се чувстваше зле, задето бях отказала да дам кръв за опитите. В крайна сметка, знаех, че изследванията, които провеждаха, са полезни. Ако имаше начин да се предотврати превръщането на морои в стригои, това теоретично би могло да се приложи и върху хората. А така би могло да се извърши революция в методите, с които си служеха алхимиците. Хората като онзи извратен тип Лиам, когото държаха заключен в бункер, повече нямаше да бъдат заплаха. Той би могъл да бъде „стерилизиран“ и пуснат без опасения, че ще падне жертва на покварата на стригоите.
В същото време, въпреки огромното значение на каузата, все още изпитвах твърдо нежелание да дам част от кръвта си. Наистина се боях, че ако го сторех, това щеше да ме превърне в обект на още изследвания. А аз просто не можех да го понеса. В мен нямаше нищо специално. Аз не бях преживяла мощна трансформация под влияние на магията на духа. Двамата с Лий нямахме нищо общо. Аз бях обикновено човешко същество, като всеки друг алхимик. Просто кръвта ми имаше лош вкус, което не ме притесняваше.
— Разкажи ми за любовната магия — каза госпожа Теруилиджър един следобед. Бяха минали няколко дни след посещението в дома на Кларънс и аз все още се терзаех за случилото се там, докато привидно работех в кабинета й.
Вдигнах глава от книгата пред мен.
— Кой вариант? Първи или мета5?
Тя седеше зад бюрото и ми се усмихна.
— За някой, който е толкова против всичко това, ти определено учиш добре. Мета вариантът.
Това беше последната магия, която трябваше да науча. Все още бе свежа в паметта ми, но аз въздъхнах тежко, за да й покажа по пасивно–агресивен начин колко притеснително е всичко това за мен.
— Това позволява на този, който прави магията, да придобие краткотраен контрол върху някого. Заклинателят трябва да създаде материален амулет, който тя или той трябва да носи… — Намръщих се като се замислих над тази част от магията. — И след това да каже кратко заклинание за този, когото иска да контролира.
Госпожа Теруилиджър побутна очилата на носа си.
— Защо беше това колебание?
Нищо не й убягваше. Не исках да се въвличам в този спор, но тя беше мой учител и това бе част от задълженията ми, поне до края на този срок.
— Това няма смисъл. Е, разбира се, нищо от написаното тук няма смисъл. Но логически, смятам, че ще е нужно нещо материално и за жерт… или по-точно обекта. Може би той също трябва да носи амулет. Или да изпие нещо. Трудно ми е да повярвам, че единствено заклинателят се нуждае от подтик. Имам усещането, че той трябва да е свързан с обекта.
— Ти напипа точната дума — кимна тя. — Подтик. Амулетът засилва магията, която заклинателят иска да направи, също като заклинанието. Ако ритуалът бъде изпълнен точно — ако заклинателят е достатъчно опитен и силен — това ще изтласка заповедта към обекта. Може би не изглежда материално, но съзнанието е много силен инструмент.