— Силата на заповедта — промърморих. Без да се замисля, направих знака на алхимиците против дявола. — Това не ми изглежда правилно.
— Нима е различно от внушението, което използват твоите приятели вампирите?
Замръзнах. Госпожа Теруилиджър отдавна бе признала, че знае за съществуването на света на мороите и стригоите, но това беше тема, по която избягвах да разговарям с нея. Магията в татуировката ми не би ми попречила да обсъждам света на вампирите с онези, които знаят за него, но аз не желаех без да искам да изтърва някои подробности за моята специфична мисия с Джил. Въпреки това думите й ме сепнаха. Магията наистина много приличаше на внушението, на онова, което Соня бе сторила, за да успокои Кларънс. Вампирите просто можеха да я вършат без да се нуждаят от допълнителни стимули или помощ. Тази магия изискваше и материален елемент, но госпожа Теруилиджър ми бе казала, че това е нормално за хората. Беше добавила също, че магията е вродена за мороите, но трябва да бъде „изтръгната“ от останалия свят. За мен това беше още една причина защо хората не бива да се занимават с подобни дейности.
— Това, което те вършат, също не е правилно — отвърнах, правейки пред нея едно от редките си признания за съществуването на мороите. Никак не ми харесваше идеята, че способностите, които намирах за толкова грешни, навярно бяха достъпни и за човешките същества. — Никой не бива да има подобна власт над друг.
Устните й се извиха в дяволита усмивка.
— Ти проявяваш доста голяма надменност към нещо, с което нямаш никакъв опит.
— Опитът невинаги е задължителен. Никога не съм убивала, но зная, че убийството е грешно.
— Не омаловажавай тези магии. Те могат да бъдат много полезни като самозащита — сви рамене преподавателката ми. — Може би зависи от този, който я прилага — също както при огнестрелните или другите оръжия.
Намръщих се.
— Не обичам огнестрелни оръжия.
— В такъв случай може да откриеш, че използването на магията е по-приемливо решение. — Тя направи елегантно движение с ръце и глинената саксия върху перваза на прозореца внезапно избухна. По пода се посипаха остри парчета. Аз скочих от чина си и се отдръпнах на няколко метра. Дали през цялото време е можела да направи нещо подобно? Изглежда не й струваше никакво усилие. А какви ли разрушения можеше да причини, ако действително се постараеше? — Видя ли? Много ефективно.
Ефективно и просто, както беше лесно за един вампир да направи елементарна магия чрез мисълта си. След всички сложни магии, за които бях прочела в тези книги, бях смаяна да видя толкова „лесна“ магия. Хрумна ми, че Госпожа Теруилиджър явно искаше да мине на ново — и по-опасно — ниво. Цялото ми тяло се напрегна, докато чаках следващото ужасяващо действие, но съдейки по ведрото изражение на лицето й, това бе единствената демонстрация на сила, която смяташе да демонстрира — поне засега. Почувствах се глупаво от реакцията си и отново седнах зад чина.
Поех дълбоко дъх и заговорих, като подбирах много внимателно думите си, стараейки се да прикрия гнева — и страха си.
— Госпожо, защо продължавате да правите това?
Госпожа Теруилиджър наклони глава като птичка.
— Да правя какво, скъпа?
— Това. — Забучих пръст в книгата пред мен. — Защо продължавате да ме карате да работя върху тези неща против волята ми? Мразя ги и вие го знаете. Не желая да имам нищо общо с тях! Защо искате да изучавам тези магии? Каква ви е ползата от това? Да не би да членувате в някой клуб, където ви дават премии, ако заведете нов участник?
Онази дяволита усмивка отново се мярна.
— Предпочитаме термина „сборище“, а не „вещерски клуб“. Макар че членовете им имат хубави пръстени. Но, за да отговоря на въпроса ти, нямам никаква полза от това — поне не и по начина, по който си мислиш. Моето сборище винаги приветства нови, силни членове, а ти имаш талант за велики дела. Както и да е, дарбата ти е много по-голяма от това, с което се занимаваш сега. Неизменният ти аргумент е, че не е редно хората да притежават подобна сила, права ли съм?
— Да — процедих през стиснатите си зъби. Милион пъти го бях изтъквала.
— Е, това е абсолютно вярно — за някои хора. Ти се опасяваш, че с тази сила може да се злоупотреби. Права си. Случва се постоянно, ето защо се нуждаем от добри, морални хора, които могат да се противопоставят на онези, които биха използвали магията за егоистични и престъпни цели.