Брейдан имаше да ми разказва много за училищното състезание по дебати, в което бе участвал през уикенда. Сетне се впуснахме да анализираме някои от по-трудните теми, с които се бе сблъскал и се смяхме над лесните, които бяха затруднили противниковия отбор. От години се боях да изляза с момче, но отново бях приятно изненадана колко непринудено общувахме. Приличаше много на излизането ни, посветено на Шекспир — безкраен низ от теми, по които и двамата знаехме много. Това, което ме изнервяше, беше останалата част от една „среща“. Наръчниците за първи срещи, които бях изчела след последното ни излизане, бяха пълни най-вече със съвети кога да се прави секс, което беше абсолютно безполезно, след като аз тепърва трябваше да усвоя държането на ръце. Огромните вятърни мелници бяха много впечатляващи. Не притежаваха елегантната красота на колите, които толкова много обичах, но ме изпълваха със страхопочитание пред инженерните постижения на човечеството. Някои бяха високи трийсет метра, а перките им бяха с големината на половин футболно игрище. Мигове като този ме караха да се дивя на човешкия гений. Кому бе нужна магия, когато бяхме в състояние да създадем подобни чудеса?
Нашата екскурзоводка беше сърдечно момиче на около двайсет и пет години, която явно обичаше работата си и всичко, което представляваше вятърната енергия. Знаеше най-различни интересни истории — но явно не бяха достатъчни, за да задоволят Брейдан.
— Как се справяте с недостига на енергия, нужна за задвижване на турбините, при по-слаб вятър?
След това:
— Какво е мнението ви за изследванията, според които само с подобряване на филтрите при преобразуването на горива от естествени торове ще се намалят емисиите на въглероден диоксид, в сравнение с настоящия начин на производство на енергия?
И по-късно:
— Може ли вятърната енергия да бъде приемана като реален заместител, когато — след като се вземат под внимание разходите за строеж и поддръжка — в крайна сметка потребителите ще плащат повече, отколкото за традиционните форми на добив на електроенергия?
Не можех да съм напълно сигурна, но мисля, че нашата екскурзоводка приключи по-рано с обиколката ни. Подкани останалите туристи да дойдат пак, но не каза нищо, когато двамата с Брейдан минахме покрай нея.
— Тази жена е много зле информирана — сподели с мен, когато пътувахме по магистралата.
— Тя знаеше доста за мелниците и техните предимства — изтъкнах. — Предполагам, че последните новости и дискусии просто не са много често обект на обсъждане при тези обиколки. Нито пък — замълчах и се усмихнах — умението да се справя с напористи туристи.
— Напорист ли бях? — Брейдан изглеждаше искрено изненадан. Той бе толкова погълнат от идеите си, че дори не го бе осъзнал. Беше много мило.
Опитах се да не се засмея.
— Ти просто изглеждаше доста нападателен и самоуверен. Не мисля, че те бяха подготвени за някой като теб.
— А би трябвало. Вятърната мощ е много обещаваща, но засега има доста проблеми с разходите и с ефективността, които трябва да се разрешат. В противен случай ще е безполезна.
Помълчах известно време, чудейки се как да отговоря най-добре. Нито един от съветите, почерпени от наръчниците или приятелите ми, не ме бяха подготвили как да се справя подобаващо с дискусия по въпросите на алтернативните енергийни източници. В една от книгите — които бях предпочела да не довършвам — имаше определено мъжкарско и егоцентрично мнение, според което по време на срещите жените винаги трябваше да оставят мъжете да се почувстват значими. Съвсем основателно подозирах, че в конкретния случай съветът на Кристин и Джулия щеше да бъде да се засмея и да отметна косата си — и да не позволявам задълбочаване на дискусията.
Но аз просто не можех да го направя.
— Грешиш — казах.
Брейдан — който беше ревностен привърженик на безопасното шофиране — за няколко секунди извърна очи от пътя и ги втренчи в мен.