— Бих искал да се видим по-скоро — промърмори Брейдан. Онази нерешителност се бе завърнала. — Ако и ти искаш.
Сведох поглед към ръцете ни и се опитах да определя какво изпитвам. Той имаше хубави ръце. Гладки, топли. Бих могла да свикна да държа тези ръце. И разбира се, той ухаеше на кафе. Беше ли достатъчно, за да разцъфне любов? И отново ме загложди онази несигурност. Какво право имах да върша всичко това? Не бях в Палм Спрингс за собствено забавление. В света на алхимиците нямаше „аз“. Е, технически имаше, но не това бе главното. Знаех, че моите началници не биха одобрили нищо от случващото се.
При все това, кога отново щях да имам подобна възможност? Кога друг път щяха да ми подарят цветя? Кога някой друг щеше да ме гледа с такъв плам? Реших да рискувам и да се гмурна в дълбокото.
— Разбира се — отроних. — Нека да излезем пак.
Глава 8
Но до края на седмицата не излязохме отново. Двамата с Брейдан бяхме достатъчно добри ученици, за да можем да излизаме вечерно време и през седмицата и пак да не изоставаме с домашните, но никой от нас не искаше да се натоварва прекалено, ако можехме да го избегнем. Освен това, обикновено през седмицата се налагаше да разрешавам други конфликти в групата, да ги водя на захранванията или да присъствам на експериментите. Тази седмица Еди бе дал кръв и аз си намерих извинение, за да не бъда наоколо, в случай че Соня реши да се опита пак да ме притисне да дам кръв.
Брейдан искаше да излезем в събота, но тогава бях обещала да закарам Ейдриън в Сан Диего. Брейдан се съгласи да се видим на закуска преди да потеглим. Отидохме в приятен ресторант близо до един от многобройните курортни голф комплекси с впечатляващи зелени поляни. Въпреки че още от самото начало бях предложила да си поделяме разноските, Брейдан продължаваше да плаща всички сметки и да шофира. Когато, след закуската, той спря колата пред общежитието ми, за да ме остави, пред мен се разкри изненадваща и не съвсем желана гледка: Ейдриън седеше на пейката отвън с отегчено изражение.
— О, боже — въздъхнах аз.
— Какво? — попита Брейдан.
— Това е брат ми. — Знаех си, че нямаше как да го избегна. Неизбежното се бе случило. Ейдриън навярно щеше да се лепне за бронята на колата и нямаше да се махне, докато не ги запозная. — Ела да те запозная с него.
Брейдан остави двигателя включен и слезе от колата, като хвърли тревожен поглед към табелата „ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО“. Ейдриън скочи от пейката с грейнало от задоволство лице.
— Не трябваше ли аз да те взема? — попитах го.
— Соня трябваше да напазарува и предложи да ме докара до тук — обясни той. — Решихме, че така ще ти спестим някои неудобства. — Ейдриън отлично знаеше какво щях да правя тази сутрин, така че не бях напълно сигурна в пълната безкористност на мотивите му.
— Това е Брейдан — казах му. — Брейдан, Ейдриън.
Ейдриън разтърси ръката му.
— Толкова много съм слушал за теб. — Не се съмнявах в това, но се запитах от кого по-точно е слушал толкова много.
Брейдан му се усмихна приятелски.
— Аз пък никога не съм чувал за теб. Дори не знаех, че Сидни има още един брат.
— Никога не си ме споменавала? — Ейдриън ми хвърли престорено наранен поглед.
— Не е имало случай — свих рамене.
— Ти още учиш в гимназия, нали? — попита Ейдриън и кимна към мустанга. — Сигурно работиш, за да можеш да плащаш вноските. Освен ако не си от онези безделници, които само се чудят как да измъкнат пари от родителите си.
— Разбира се, че не — възмути се Брейдан. — Работя почти всеки ден в едно кафене.
— Кафене — повтори Ейдриън, изричайки думата с милион нюанса на неодобрение. — Разбирам. — Погледна към мен. — Предполагам, че можеше да е и по-лошо.
— Ейдриън…
— Е, не смятам винаги да работя там — защити се Брейдан. — Вече съм приет в Южнокалифорнийския университет, Станфорд и Дартмут.
Ейдриън кимна замислено.
— Предполагам, че това е много представително. Въпреки това винаги съм смятал, че Дартмут е място, където отиват онези, които не са могли да влязат в Йейл или Харв…
— Ние наистина трябва да тръгваме — прекъснах го безцеремонно и го сграбчих за ръката. Опитах се да го повлека към паркинга за ученици, но не успях. — Нали не искаме да попаднем в задръстване.
Брейдан погледна мобилния си телефон.
— Трафикът по западната магистрала е сравнително ненатоварен по това време на деня, но тъй като е уикенд, човек никога не може да е сигурен заради туристите, особено с изобилието от атракции в Сан Диего. Ако към моделите за генериране на трафик приложим теорията на хаоса…