— Тя се консултира с него много повече, отколкото с мен.
Навярно защото Ейдриън винаги изглеждаше отегчен по време на работата им, но предположих, че няма да го убедя, ако го изтъкна.
— И двамата са били стригои. Предполагам, че са придобили някаква необикновена интуиция за всичко това.
Няколко минути остана мълчалив.
— Добре. Донякъде съм съгласен с теб. Но не можеш да възразиш, че помежду ни винаги е имало съперничество, когато е ставало дума за Роуз. Виждала си ги заедно. Аз никога не съм имал шанс. Не мога да се сравнявам.
— Ами, защо трябва да го правиш? — Част от мен искаше да попита какво общо има Роуз с всичко това, но Джил безброй пъти ми бе казала, че за Ейдриън всичко опира до Роуз.
— Защото аз я исках — заяви той.
— Още ли я искаш?
Отговор не последва. Роуз беше опасна тема; искаше ми се да не я бяхме подхванали така изведнъж.
— Виж — подех, — двамата с Дмитрий сте много различни. Ти не би трябвало да се сравняваш с него. Не би трябвало да се опитваш да бъдеш като него. Искам да кажа, че нямам намерение да седя тук и да го разнищвам. Аз харесвам Дмитрий. Той е умен и отдаден, безумно смел и фанатично предан. Невероятно добър в битка. И в същото време е много добър.
Ейдриън изсумтя.
— Забрави да споменеш прекрасен и първично красив.
— Хей, и ти си радост за очите — подкачих го, цитирайки нещо, което ми бе казал преди време. Той не се усмихна. — И не се подценявай. Ти също си умен и можеш да се измъкнеш и забъркаш във всичко. Дори не ти е нужен магически чар.
— Дотук не виждам голяма разлика между мен и някой мошеник по панаирите.
— О, престани — скастрих го. Можеше да ме накара да се засмея дори и за сериозни неща. — Знаеш какво имам предвид. Освен това ти си един от най-лоялните хора, които познавам и грижовни, без значение колко умело се преструваш на безчувствен и безразличен. Виждам начина, по който гледаш Джил. Не са много тези, които биха пропътували половината страна, за да й помогнат. И почти никой не би направил това, което стори ти, за да спаси живота й.
Отново не ми отговори веднага.
— Но какво всъщност струват лоялността и грижовността?
— За мен? Всичко.
Нямаше ни капка колебание в отговора ми. Била съм свидетел на твърде много предателства и пресметливост в живота си. Собственият ми баща съдеше хората не по това, което бяха, а по това, което можеха да направят за него. Под фасадата на привидното му перчене и лекомислие у Ейдриън се криеше искрена загриженост за другите. Виждала съм да рискува живота си, за да го докаже. Имайки предвид, че бях накарала да извадят окото на друг човек, за да отмъстя за сестра си… ами, страстната отдаденост определено бе нещо, което можех да оценя.
През останалата част от пътя Ейдриън не каза нищо, но поне вече не ми се струваше потиснат и унил. По-скоро изглеждаше замислен, а това не бе толкова обезпокоително. Това, което ме правеше малко неспокойна, беше фактът, че с периферното си зрение доста често го улавях да ме изучава. Отново и отново си преповтарях това, което му бях казала, опитвайки се да разбера дали в думите ми е имало нещо, което да предизвика подобно внимание.
Бащата на Ейдриън бе отседнал в луксозен хотел в Сан Диего, простиращ се на голяма площ, който ми напомняше за курортния голф комплекс, където бяхме закусвали двамата с Брейдан. Костюмирани бизнесмени се смесваха с търсачи на удоволствие в шарени ризи, къси шорти и джапанки. Едва не бях облякла джинси за закуската и сега бях доволна, че вместо тях бях предпочела сива пола и блуза с къс ръкав, с приглушена щампа в синьо и сиво. Подгъвът й бе леко набран, а полата имаше много дискретна шарка на рибена кост. Обикновено не бих облякла заедно толкова контрастиращи си материи, но ми харесваше дръзкото им излъчване. Изтъкнах го пред Джил, преди да тръгна от общежитието за закуската. Отне й известно време да открие контрастиращите материи, а когато го стори, завъртя очи.
— Да, Сидни. Голяма бунтарка се извъди.
Междувременно, Ейдриън беше в едно от типичните си летни одеяния — джинси и риза с копчета до врата. Разбира се, ризата бе измъкната над джинсите, ръкавите й бяха навити, а няколко копчета — разкопчани. Обличаше се по този начин през цялото време и въпреки небрежната му фасада, почти винаги изглеждаше изискан и модерен. Но не и днес. Това бяха най-протритите джинси, които го бях виждала да облича — още малко и върху коленете му щяха да цъфнат дупки. Тъмнозелената му риза, макар и от хубав плат, с цвят, който подхождаше на очите му, беше невероятно измачкана. Дори да бе спал с нея или да се бе въргалял по пода, трудно щеше да достигне до това състояние. Бях напълно сигурна, че някой трябва да я е смачкал на топка и да е преседял няколко часа отгоре й, за да има толкова окаян вид. Ако я бях забелязала в „Амбъруд“ (и не бях толкова заета, за да го отдалеча от Брейдан), щях да настоявам да я изглади, преди да потеглим.