Ейдриън замълча за миг.
— Това е, нали? — Наведе се към мен и аз едва не се дръпнах назад… но нещо ме застави да остана на мястото си, нещо в напрегнатия му поглед.
— Какво? — попитах.
Той посочи към мен.
— Ти се възпря само преди миг. Току-що реши да се направиш на по-глупава заради мен.
Поколебах се само секунда.
— Да, нещо такова.
— Защо?
— Защото искаш да слушаш за древните атиняни не повече, отколкото ти се слушаха приказките на Брейдан за теорията на хаоса.
— Това е различно — рече Ейдриън. Не се бе отдръпнал и все още беше толкова, толкова близо до мен. Струваше ми се, че това би трябвало да ме притеснява, но не беше така. — Той е отегчителен. С теб научаването на нови неща е забавно. Като детска книжка или специален клас след училище. Разкажи ми за твоите… хм, атинянки.
Сподавих усмивката си. Възхищавах се на добрите му намерения, но знаех, че всъщност не иска да слуша урок по история. При все това се зачудих каква игра играеше. Защо се преструваше на заинтересуван? Опитах се да скалъпя отговор, който да се вмести в по-малко от минута.
— По-голямата част от древните атинянки не са били образовани. Те най-вече си стояли по къщите и от тях се очаквало единствено да раждат деца и да се грижат за дома. Най-прогресивните жени били хетерите. Те са били нещо като компаньонки или елитни проститутки. Били образовани и се обличали малко крещящо. Влиятелните мъже са държали съпругите си у дома, за да отглеждат децата, а те се забавлявали извън домашното огнище с хетерите. — Замълчах, тъй като не бях сигурна дали е разбрал нещо от кратката ми лекция. — Както казах, не е толкова важно.
— Не зная — рече Ейдриън замислено. — Намирам проститутките за много важни.
— Е, колко освежаващо е да видиш, че нещата не са се променили — намеси се в разговора ни непознат глас.
Двамата трепнахме и аз погледнах към намръщения мъж, който току-що ни бе удостоил с присъствието си.
Бащата на Ейдриън бе пристигнал.
Глава 9
Онези от нас, които знаят какво да търсят, мигом ще различат мороите по бледите им лица и високите, слаби телосложения. За повечето човешки очи тези черти изпъкват, но не са предупреждение, че насреща ти стои вампир. Хората просто забелязват тези отличителни черти като удивителни и необичайни, също както Лия възприемаше съвършената, ефирна фигура на Джил. Не искам да робувам на стереотипите, но след като огледах набързо бледото, удължено лице на господин Ивашков, неумолимото и мрачно изражение, сребристата коса, донякъде се зачудих, че по-често не го вземат за вампир. Не, вампир не беше правилният термин, реших. По-скоро за погребален агент.
— Татко — рече Ейдриън сковано. — Както винаги е удоволствие.
— За някои от нас. — Баща му ме огледа изпитателно и видях как погледът му се спря върху бузата ми. Протегна ръка. Аз я поех, горда със себе си, че ръкуването с мороите вече не беше разтърсващо събитие за мен. — Нейтан Ивашков.
— Сидни Сейдж — представих се. — Приятно ми е да се запозная с вас, сър.
— Натъкнах се на Сейдж, докато се шляех наоколо — поясни Ейдриън. — Тя беше достатъчно любезна, за да ме докара днес от Ел Ей, тъй като нямам кола.
Нейтан ме погледна удивено.
— Доста дълъг път. — Не чак толкова колкото от Палм Спрингс, но ние решихме, че ще е по-безопасно — и много по-достоверно — да го оставим да си мисли, че Ейдриън е в Лос Анджелис.
— Нямам нищо против, сър — отвърнах. Погледнах към Ейдриън. — Ще отида да свърша малко работа. Искаш ли да ми пратиш есемес, когато си готов да тръгваш?
— Работа? — попита с отвращение той. — Стига, Сейдж. — Върви да си купиш някой секси бански и се наслади на басейна, докато се мотаеш наоколо.
Нейтан местеше невярващо поглед между двама ни.
— Накарал си я да те докара дотук, а сега ще я караш да чака наоколо, докато се освободиш?
— Наистина — заговорих, — аз нямам нищо…
— Тя е алхимик — продължи Нейтан. — Не е шофьор. Има огромна разлика. — Всъщност през последните дни в „Амбъруд“ вече бях започнала да се съмнявам в това. — Хайде, госпожице Сейдж. След като сте си изгубили деня да докарате моя син дотук, мога поне да ви почерпя с един обяд.
Стрелнах панически поглед към Ейдриън. Не бях паникьосана от перспективата да бъда с морои. Вече отдавна бях свикнала с подобни ситуации. Просто не бях сигурна дали Ейдриън иска да съм свидетел на семейната му среща. Това не бе част от плана. Освен това не бях сигурна дали самата аз искам да присъствам на въпросната среща.