По устните му се мярна лека усмивка.
— Ти винаги си гласът на разума. Просто се опитвай, от време на време, да се вслушваш в себе си.
Думите ми прозвучаха познато. Дмитрий бе казал нещо подобно — че не мога да се грижа за останалите, ако преди това не се погрижа за себе си. Ако двама души, толкова безумно различни като Ейдриън и Дмитрий, бяха на едно и също мнение, значи може би имаше нещо вярно. Това ми даде доста храна за размисъл, когато по-късно се върнах в „Амбъруд“.
Една от хубавите страни на алкохолното опиянение на Ейдриън е, че Джил не можеше да стане свидетел на разговора ни. Така че когато на следващия ден по време на обяда разказах накратко на Джил, Еди и Анджелина за случилото се, можах да редактирам малко историята и да пропусна частта с краткотрайния си емоционален срив. Реакциите на Джил и Анджелина бяха каквито очаквах. Джил се разтревожи и не спираше да пита дали Соня и аз сме добре. Анджелина се впусна в пространен разказ за всички неща, които щяла да причини на нападателите и как, за разлика от Дмитрий, щяла да ги преследва до дупка през улиците на града. Еди остана мълчалив и не каза много, докато момичетата не си тръгнаха — Анджелина, за да се върне в стаята си, а Джил — за да се приготви за занятия.
— Разбрах, че днес с теб нещо не е наред — рече Еди. — Особено на закуска, когато Анджелина нарече домата зеленчук, а ти не я поправи.
Усмихнах се криво на шегата му.
— Да. Ами, това са от онези неща, които не отминават лесно. Макар че може би това не важи за вас, момчетата. Случайни нападения с мечове в тъмни алеи за вас навярно са нещо нормално, нали така?
Той поклати глава, а лицето му остана сериозно.
— Никога не приемам каквото и да е нападение като нещо нормално. Хората, които го правят, стават небрежни. Няма защо да се чувстваш зле.
От доста време ровичках с вилицата си някакво доста противно на вид картофено пюре и накрая се отказах.
— Не обичам да съм неподготвена. За каквото и да било. Не ме разбирай погрешно — присъствала съм, когато двамата с Роуз сте се били със стригои. Тогава също се чувствах безпомощна… но онова беше различно. Те са могъщо и страховито зло… отвъд човешките възможности. Всъщност наистина не очаквам от себе си да мога да се бия с тях. Ала това, което се случи миналата нощ — дори с меча — не се различаваше особено от едно нападение с цел обир. Съвсем обикновено. И те бяха хора, като мен. Не би трябвало да съм толкова безпомощна.
— Искаш ли да те науча на някои хватки? — попита той любезно.
Предложението му извика усмивка на устните ми.
— Това, което правиш ти, също е отвъд моите човешки възможности. Може би ще е по-добре да се заема с нещо, което е по-подходящо за моето ниво. Ейдриън каза, че трябва да си купя оръжие или да вземам уроци по самозащита.
— Добър съвет.
— Зная. Страшничко, а? Алхимиците правят обучения по стрелба, но аз не съм фен на огнестрелните оръжия. Макар че добре се справям с теорията и уроците.
Той се засмя.
— Абсолютно вярно. Е, ако размислиш, обади ми се. След тренировките с Анджелина, съм готов за всичко. Макар че… за да бъда честен, тя малко се отдръпна.
Замислих се за последния си истински разговор с нея. Побоят й над музикалната трупа и временното й отстраняване се бяха случили едва вчера, а на мен ми се струваше сякаш са минали години.
— О. Ами аз си поговорих с нея.
— За какво? — изненада се той. — Казах ти да не се тревожиш за личния ми живот. Това е мой проблем.
— Зная, зная. Но просто се случи. Казах й, че поведението й прекрачва всякакви граници и че трябва да престане. Обаче тя ми беше толкова бясна, че не съм сигурна дали е разбрала думите ми.
— Предполагам, че ги е разбрала. — Следващите му думи очевидно бяха голямо отстъпление за него. — Може би тя не е толкова лоша, колкото мислех.
— Може би — съгласих се. — И го приеми от хубавата му страна. Поне временното й отстраняване означава, че няма да те притеснява за бала.
От начина, по който светна лицето му, беше ясно, че още не се бе сетил за това. Миг по-късно Еди отново стана сериозен.
— Ако подобни атаки продължат, ще трябва да съм още по-внимателен с Джил — особено на танците. — Не съм мислила, че Еди би могъл да е по-внимателен, но може би щеше да ме опровергае. — Сега ми се иска Анджелина да дойде на бала.