Повечето от занятията заангажираха достатъчно вниманието ми, за да отвлекат мислите ми от случилото се миналата нощ, но извънкласното занимание с госпожа Теруилиджър беше нещо различно. Беше прекалено тихо, прекалено спокойно. Предостави ми доста време за размисъл, съживи отново целия страх и всички съмнения, които се опитвах да пропъдя. Отново преписвах и номерирах магиите, без наистина да ги запаметявам. Обикновено ги наизустявах противно на волята си. Днес умът ми блуждаеше другаде.
Бяхме преполовили часа, когато най-после успях да се съсредоточа достатъчно, за да вникна действително в същността на това, върху което работех. Беше магия от Късната Античност, преди Средновековието, която се предполагаше, че кара жертвата да си мисли, че я лазят скорпиони. Както в повечето книги за магии на госпожа Теруилиджър, формулата беше доста сложна, а времето — малко.
— Госпожо Теруилиджър? — Мразех да я моля за каквото и да било, но последните събития ми се бяха отразили доста зле.
Тя вдигна изненадано глава от книгата, която четеше. След студената война, която й бях обявила, тя бе свикнала никога да не й говоря, освен ако не ме попита за нещо.
— Да?
Потупах книгата.
— Каква полза има от тези така наречени магии за нападение и отбрана? Как могат да бъдат използвани в битка, когато изискват използването на отвари, които се приготвят с дни? Ако те нападнат, нямаш време за подобни неща. Тогава изобщо нямаш време да мислиш.
— Коя магия гледаш? — попита тя.
— За скорпиона.
— А, да — кимна госпожа Теруилиджър. — Е, тя е по-преднамерена. Ако има някой, когото не харесваш, правиш тази магия. Много е ефективна за бивши гаджета, мога да добавя. — Лицето й доби отнесено изражение, после отново се съсредоточи върху мен. — Определено съществуват други магии, които са много по-полезни в описаната от теб ситуация. Ако си спомняш, амулетът за изпепеляване, който направи, изискваше доста предварителна работа, но може да бъде използван доста бързо. Има магии, които могат да бъдат направени за изключително кратък срок с няколко съставки, но, както вече съм изтъквала, за тях са нужни значителни умения. Колкото си по-напреднал в тази материя, толкова по-малко съставки са ти нужни. Нуждаеш се от много опит, преди да си на нивото да изучаваш нещо подобно.
— Никога не съм казвала, че искам да уча нещо подобно — отвърнах рязко. — Аз просто… зададох въпрос.
— О? Грешката е моя. Прозвуча сякаш, осмелявам се да кажа, си заинтригувана.
— Не! — Бях благодарна, че лечебната магия в татуировката ми бе излекувала по-голямата част от синините и раната по лицето ми от миналата нощ. Не исках тя да заподозре, че имам сериозни основания да търся средства за защита. — Сега разбирате ли, защо почти никога не говоря нищо по време на занятието. Вие влагате в думите ми много повече смисъл и само го използвате, за да продължите да ме тормозите.
— Да те тормозя? Тук четеш книги и пиеш кафе — точно същото, което би правила и ако не беше тук.
— С изключение на това, че съм нещастна — заявих разгорещено. — Мразя всяка минута от това. Почти съм готова да спра да идвам и да рискувам да си проваля учебната година. Всичко това е противно и извратено и…
Последният звънец ме прекъсна, преди да кажа нещо, за което щях да съжалявам. Трей се появи на прага почти веднага. Госпожа Теруилиджър започна да прибира нещата си и го погледна с усмивка, сякаш всичко бе съвършено нормално.
— Виж ти, господин Хуарес. Колко мило от ваша страна да се появите сега, след като не благоволихте да посетите сутрешното занятие.
Като се замислих, осъзнах, че тя беше права. Трей отсъстваше от нейния час по история, както и от часа по химия.
— Извинете ме — смотолеви той. — Трябваше да се погрижа за някои семейни дела.
„Семейни дела“ бе извинението, което аз използвах през цялото време, макар да се съмнявам, че в случая с Трей това включваше водене на вампири на захранване.
— Можете ли, хм, да ми кажете какво съм пропуснал? — попита той.
Госпожа Теруилиджър пъхна чантата си под мишница.
— Имам среща. Попитай госпожица Мелбърн — тя вероятно ще ти го обясни по-изчерпателно от мен. Вратата ще се заключи сама, когато двамата излезете.
Трей се настани на съседния чин и го премести така, че да е с лице към мен, докато аз вадех домашните по история и химия, тъй като предположих, че ще му трябват. Кимнах към брезентовата торба, която бе оставил на пода до себе си.