— На тренировка ли ще ходиш?
Той се бе навел, зает да преписва домашните, а тъмната му коса се спусна отстрани по лицето му.
— Не бих я пропуснал — отвърна той, без да вдига поглед.
— Точно така. Пропускаш само учебните занятия.
— Не ме съди — рече Трей. — Щях да отида, ако имах възможност.
Реших да не задълбавам. Аз самата бях имала достатъчно загадъчни лични проблеми. Докато той пишеше, включих мобилния си телефон и видях, че имам есемес от Брейдан. Състоеше се само от една дума, истински рекорд за него: „Вечеря?“
Поколебах се. Все още не се бях успокоила от случилото се през миналата нощ и въпреки че Брейдан беше забавен, не беше утехата, от която се нуждаех в момента. „Не съм сигурна“, написах му. „Тази вечер трябва да свърша малко работа.“ Исках да потърся възможни варианти за самозащита. Това бе утехата, от която се нуждаех. Факти. Възможности. Отговорът на Брейдан дойде бързо: „Може би късна вечеря? «Стоун грил» в 8?“ Замислих се кратко и след това написах, че ще бъда там.
Тъкмо оставих телефона, когато се чу сигнал и получих нов есемес. Неочаквано беше от Ейдриън. „Как се чувстваш след снощи? Тревожа се за теб.“ Ейдриън се изразяваше кратко и ясно в имейлите, но често използваше популярни съкращения, нещо, което не можех да се насиля да направя. Дори само да ги чета, за мен беше дразнещо като скърцане на нокът по черната класна дъска. При все това се трогнах, че е бил разтревожен за мен. Подейства ми успокояващо.
„По-добре“, написах му. „Мисля да потърся курс по самозащита.“ Отговорът му дойде почти толкова бързо като този на Брейдан: „Пиши ми какво си открила. Може и аз да се запиша.“ Примигнах изненадано. Определено не го очаквах. Можех да отговоря само по един начин: „Защо?“
— Бре, бре! — подсвирна Трей и затвори тетрадката си. — Самата госпожица Популярност.
— Семейни дела — скастрих го.
Той изсумтя и бутна тетрадката си в раницата.
— Благодаря за тези. И като заговорихме за семейни дела… твоята братовчедка. Наистина ли е изключена?
— Отстранена е за две седмици.
— Наистина? — Той се изправи. — Само това? Мислех, че ще е нещо много по-лошо.
— Да. Едва не стана. Убедих ги да проявят снизхождение.
Това го накара да избухне в смях.
— Представям си речта ти. Е, предполагам, че мога да почакам две седмици.
Намръщих се.
— За какво?
— Да я помоля да излезем.
За няколко секунди загубих дар слово.
— Анджелина? — попитах, в случай че имаше някоя друга братовчедка предвид. — Искаш да поканиш на среща… Анджелина?
— Да. Много е готина. А да повали онези трима типове и конферансието? Ами… няма да лъжа. Беше супер секси.
— Сещам се много думи, с които да опиша стореното от нея. „Супер секси“ не е сред тях.
Той сви рамене и пристъпи към вратата.
— Хей, ти си имаш своите развлечения, а аз моите. Вятърни мелници за теб, тупаници за мен.
— Невероятно — промълвих. В същото време се запитах дали наистина беше чак толкова невероятно. Предполагам, че всички си имахме своите „развлечения“. Стилът на живот на Трей определено се различаваше доста от моя. Той беше отдаден на спорта и винаги имаше синини от тренировките, дори и в момента. Дори бяха повече и по-големи от обикновено. Не разбирах тази негова страстна отдаденост, също както и той не проумяваше любовта ми към познанието. Телефонът ми отново избръмча.
— По-добре се връщай при фен клуба си — посъветва ме Трей и си тръгна. Изведнъж ме осени странна мисъл. Дали всички синини на Трей бяха от тренировките? Той все споменаваше семейството си и изведнъж се запитах дали нещо много по-зловещо, отколкото подозирах, не е причина за отсъствията му. Доста обезпокоителна идея, от тези, с които нямах достатъчно опит. Поредното избръмчаване на телефона ме откъсна от тревогите ми.
Проверих съобщенията и открих още един есемес от Ейдриън — дълъг, който се бе разделил на два есемеса. Беше отговор на въпроса ми защо иска да взима уроци по самозащита.
„Ще имам повод да избягвам С и Д. Освен това ти не си единствената, която може да се нуждае от защита. Онези мъже са били хора и са знаели, че С. е вампир. Може би ловците на вампири все пак съществуват. Някога идвало ли ти е наум, че Кларънс може да казва истината?“