Зърнах лицето на Ейдриън в огледалото. Изражението му казваше: „Да, точно това искам да науча“.
— Е, много лошо — продължи Улф. — Никога няма да ги използвате. Не и в този курс. О, те са много полезни, повярвайте ми. Спасявали са ми задника не един път, когато бях на лов в Африка преди години. Но ако внимавате в това, което смятам да ви кажа, никога няма да има нужда да вземате в ръка нунджако, тъй като в Палм Спрингс нямаме проблеми с разбеснели се лосове.
Наскоро родилата жена вдигна ръка.
— Използвали сте нунджако срещу лос?
В очите на Улф се появи угрижено изражение.
— Използвал съм всякакви неща срещу това копеле. Но не тук и не сега. Защото ето какво ще ви кажа. С малко здрав разум, няма да имате нужда от оръжия. Или юмруци. Ти!
За мое изумление Улф посочи към мен, докато ме фиксираше със стоманения поглед на едното си око.
— Какво ти казах, когато пристигна?
Преглътнах.
— Да ви дам парите в брой, сър.
— А след това?
— Казахте ни да дойдем и да чакаме тук.
Той кимна със задоволство, така че явно отговорът ми очевидно бе правилен.
— Намираме се на три километра от останалите къщи и на около километър и половина от магистралата. Вие не ме познавате и нека не се лъжем, това място прилича на излязло от филм за някой сериен убиец. — С периферното си зрение видях как Ейдриън ми хвърли триумфален поглед. — Изпратих ви в отдалечена постройка, почти без прозорци. Вие влязохте. Огледахте ли се, когато влязохте тук вътре? Проверихте ли заобикалящата ви местност, преди да влезете вътре? Проверихте ли изходите?
— Аз…
— Не, разбира се, не сте го направили — прекъсна ме той. — Никой никога не го прави. А това е първото правило на самозащитата. Не приемайте нищо на доверие. Не е нужно да живеете живота си в страх, но трябва да познавате това, което ви заобикаля. Бъдете умни. Не отивайте слепешком в тъмни улици или паркинги.
И докато се усетя, той ме завладя.
Улф беше удивително добре подготвен. Разполагаше с много истории и примери за нападения, такива, които постоянно ми напомняха: хората са едни от най-жестоките и зли създания на този свят, не вампирите. Показа ни снимки и диаграми на различни опасни места, като изтъкваше уязвимостта им и даваше много практични съвети, които би трябвало да са очевидни за повечето хора, но не бяха. Колкото повече говореше, толкова по-глупаво се чувствах заради случилото се със Соня. Ако онези типове искаха да нападнат Соня достатъчно лошо, те щяха да намерят начин да го сторят. Но съществуваха милион неща, които аз бих могла да направя, за да проявя по-голяма предпазливост и навярно да избегна сблъсъка през онази нощ. Оказа се, че тъкмо това беше идеята, заемаща огромната част от философията на Улф: избягването на опасността е на първо място.
Дори когато накрая премина към обсъждането на някои основни движения, той наблягаше на използването им като средство да се отървем от нападателя — а не да се впуснем в бой, докато го повалим на земята. През последния половин час от курса ни остави да упражняваме някои от тези движения, като ни раздели по двойки, за да тренираме помежду си и върху чучело, за да не се нараним неволно.
— Слава богу! — възкликна Ейдриън, когато най-после преминахме към практическите занятия. — Вече реших, че съм дошъл в курс по борба, за да се науча как да не се бия.
— Но той е прав — възразих аз. — Много по-добре е, ако можеш да избегнеш битката.
— Но ако не можеш? — попита Ейдриън. — Както в случая с онези твои приятели с меча? Какво ще направиш, след като вече си попаднала в беда?
Потупах нашето чучело без лице.
— Ето за какво е това.
Основното движение, което Улф ни показваше днес, беше как да се освободим от нечия хватка, ако сме сграбчени отзад. Той владееше няколко техники, които не бяха много по-сложни от удар с главата или настъпване на крака. С Ейдриън се редувахме да бъдем нападателят, докато жертвата упражняваше хватките — със забавени движения и почти без контакт с партньора. Нали за това бяха чучелата. Аз бях около петнайсет сантиметра по-ниска от Ейдриън и изглеждах доста неубедителна като нападател, което караше и двамата да избухваме в смях при всяко мое движение. Улф ни се скара, че не сме достатъчно сериозни, но ни даде висока оценка за усвоените техники.
Това ме направи малко по-самоуверена, при това достатъчно, че когато Ейдриън се извърна с гръб, за да вземе бутилката с вода, се прокраднах зад него, обвих ръце през кръста му и извих неговите назад. Улф ни бе показал как да се измъкнем от подобна хватка и аз съвсем честно смятах, че Ейдриън е забелязал атаката ми и ще се изплъзне още преди да съм го докоснала. Очевидно не бе така. Той застина и за миг останахме със сключени тела. Усещах допира на копринената му риза до кожата ми и топлината му. Облъхна ме приятното ухание на скъпия му одеколон. Като никога, без примес с миризмата на цигарен дим. Винаги съм му казвала, че не си струва да харчи толкова пари за един одеколон, но внезапно размислих. Беше невероятно.