— Гръцка, римска — сви рамене Трей. — Каква е разликата?
Брейдан отвори уста и аз бях сигурна, че се готви да обясни точно каква бе разликата. Побързах да се намеся.
— Стои ти супер — казах на Трей. — Вижда се, че всички онези усилени часове на тренировка и вдигане на тежести са си стрували — а и накрая имам възможност да видя татуировката ти.
Както и на Брейдан, туниката на Трей бе набрана върху едното рамо и откриваше долната част на гърба му. Трей, също като половината училище, имаше татуировка. Но за разлика от останалите, неговата не беше част от дрогиращите, зловещи татуировки с вампирска кръв, които проникваха в тялото и въздействаха върху физиката и психиката на учениците. Татуировката на Трей представляваше слънце с ясно очертани лъчи. Беше изработена с обикновено, тъмносиньо мастило за татуировки. Еди ми бе разказвал за нея, но аз никога досега не я бях виждала, тъй като Трей не се е появявал без риза пред мен.
Част от ентусиазма на Трей помръкна и той се извърна леко, така че да скрие гърба си.
— Е, не е нищо особено в сравнение с твоята. Между другото, радвам се, че имам възможността отново да я видя.
Докоснах разсеяно бузата си. Обикновено в училище прикривах златната лилия с грим, но реших, че тук, на бала, би могла да мине като част от костюма, ако някой от учителите се заяде за дрескода.
Отлетя още една минута и Трей отново засия.
— Време е да се пораздвижа. Идвате ли, приятели? Или смятате през цялата вечер да пазите пунша?
— Аз всъщност не обичам бързите танци — призна си Брейдан. Едва не се сринах от облекчение.
— Нито пък аз — побързах да се присъединя.
Трей ни се усмихна съжалително, преди да се отдалечи.
— Защо ли не съм изненадан.
С Брейдан прекарахме голяма част от вечерта край пунша, всъщност продължихме дискусията си относно корените на Хелоуин, както и на пространното обсебване на езическите празници. Някои мои приятели се появяваха от време на време, а Кристин и Джулия не спираха да сипят възторжените си излияния за роклята ми. Често зървах и Еди да се движи из тълпата, безшумно и потайно. Може би трябваше да се облече като призрак. Почти винаги бе близо до Джил и Мика, но мисията му на пазител явно му пречеше да се отдаде на терзанията си по нея.
Двамата с Брейдан спряхме да говорим, когато от уредбата се разнесе бавна мелодия. Напрегнахме се и се спогледахме, знаейки какво предстои.
— Добре — рече той. — Не можем да го избягваме до безкрайност.
Едва не прихнах, а той ми се усмихна плахо. Беше напълно наясно със социалното ни неумение. Някак си това ми подейства успокояващо.
— Сега или никога — съгласих се.
Отидохме до дансинга и се смесихме с останалите двойки, сключили тела в ритъма на танца. Макар че да се нарече „танц“ това, което повечето от тях правеха, бе доста силно казано. По-голямата част се поклащаха вдървено и се въртяха наоколо. Няколко двойки просто се възползваха от възможността да се натискат и опипват. Но много бързо бяха разделени от строгите придружителки.
Улових едната ръка на Брейдан, а той отпусна другата на бедрото ми. Като се изключи целувката ни, това бе най-интимният контакт, който сме имали досега. Деляха ни все още няколко сантиметра, но аз все пак се притесних от тази промяна в границите на личното ми пространство. Напомних си, че харесвам Брейдан и му вярвам, че няма нищо странно в това. Както обикновено, не се усещах заобиколена от трептящи сърца и разноцветни дъги, но не се чувствах застрашена. Решена да откъсна мислите си от близостта ни, се заслушах в песента и тутакси улових ритъма й. След минута Брейдан осъзна какво правя.
— Ти… ти можеш да танцуваш — прошепна удивено.
Погледнах го изненадано.
— Разбира се. — Едва ли можеше да се каже, че се нося по пода във вихъра на валса във величествена бална зала, но всичките ми движения бяха в такт с мелодията. Не можех да си представя как иначе може да се танцува. Междувременно, танцът на Брейдан се отличаваше съвсем малко от скованите движения на повечето от останалите двойки.
— Не е трудно — уверих го и додадох. — Като математиката е.
След като представих нещата в тази светлина и Брейдан се включи. Той се оказа схватлив ученик и започна да отброява такта с мен. Не след дълго имахме вид на двойка, която отдавна ходи на уроци по танци. Имаше и нещо още по-изненадващо — погледнах го веднъж, очаквайки да го видя съсредоточен в броенето на такта. Вместо това, той ме гледаше с меко изражение… дори бих казала нежно. Изчервих се и се извърнах.