— Трудно е да се каже. — Пъхнах обратно телефона в чантичката си. — Никак не ми се иска да го правя, но се налага да се погрижа за нещо навън. Ще се върна колкото може по-бързо.
— Искаш ли да дойда с теб?
Поколебах се.
— Не, няма нужда. — Нямах представа какво да очаквам отвън. Беше по-добре Брейдан да не се забърква в това. — Ще бързам.
— Сидни, почакай. — Брейдан улови ръката ми. — Това… това е песента, която поръча, нали? — Онази, на която танцувахме, беше свършила, и зазвуча мелодията на нова… ъ, ами, стара песен. Беше на около трийсет години. Въздъхнах.
— Да, тя е. Обещавам, че ще се върна много бързо.
Отвън бе приятно топло, но не задушно. Според прогнозата се очакваше да падне малко дъжд, което рядко се случваше тук. Докато вървях към паркинга, в съзнанието ми изскочиха някои от наставленията на Улф. Проверявай околността. Бъди нащрек за хора, спотайващи се край колите. Придържай се към осветените места. Увери се, че…
— Ейдриън?
Всички разумни мисли отлетяха от главата ми. Ейдриън лежеше върху колата ми.
Изтичах до Латето колкото бързо ми позволяваше роклята.
— Какво правиш? — възмутих се. — Махай се веднага от там! — Машинално проверих дали няма вдлъбнатини и драскотини.
Добавяйки обида към накърненото ми чувство за собственост, Ейдриън най-нахално пушеше, излегнат върху капака на двигателя, вперил поглед в небето. Вече се бяха скупчили облаци, но в пролуките проблясваше сребристото сияние на луната.
— По-кротко, Сейдж. Няма да оставя и драскотина. Наистина, това возило е доста удобно за семейна кола. По-скоро бих очаквал…
Той извърна глава към мен и замря. Никога не го бях виждала толкова неподвижен — или толкова притихнал. Шокът му беше толкова пълен и зашеметяващ, че той направо изтърва цигарата си.
— Ах! — извиках и се спуснах напред, ужасена от мисълта, че горящата цигара ще повреди колата ми. Тя тупна безобидно на асфалта и аз побързах да я стъпча. — За последен път те питам — ще се махнеш ли от колата ми?
Ейдриън бавно се надигна и седна. Очите му бяха широко отворени. Плъзна се от капака и слава богу, не бе оставил видими следи. Но все пак по-късно трябваше да проверя.
— Сейдж — промълви той. — Какво си облякла?
Въздъхнах и сведох поглед към роклята.
— Зная. Червена е. Не започвай и ти. Уморих се да слушам едно и също.
— Странно — поклати глава той. — Аз пък никога няма да се уморя да те гледам.
Думите му ме сепнаха и ме заля гореща вълна. Какво искаше да каже? Толкова ли чудато изглеждах, че той не можеше да спре да гледа такова откачено представление? Със сигурност… със сигурност не искаше да каже, че съм хубава…
Бързо се окопитих, напомняйки си, че трябва да мисля за момчето, което ме чакаше вътре, а не за този морой отвън.
— Ейдриън, аз съм на среща. Какво правиш тук? При това върху колата ми?
— Извини ме, че прекъснах вечерта ти, Сейдж. Нямаше да съм върху колата ти, ако ме бяха пуснали вътре — отвърна той. Част от предишното му смайване се бе разсеяло и той отново зае типичната поза на Ейдриън, облягайки се на моето Лате. Поне беше прав и имаше много по-малка вероятност да го повреди.
— Да. Обикновено не се разрешава на двайсет и няколко годишни младежи да присъстват на училищни забави. Какво искаш?
— Да говоря с теб.
Зачаках го да продължи, но единственият отговор, който получих, беше краткото проблясване на светкавица над главите ни. Беше събота и бях прекарала целия ден в кампуса, така че бе разполагал с достатъчно време, за да ми се обади. Много добре знаеше, че балът е тази вечер. После подуших миризмата на алкохол, която се носеше от него. Стана ми ясно, че тази вечер нищо сторено от него не бива да ме изненадва.
— Защо да не почака до утре? Нужно ли бе наистина да идваш тук тази вечер и… — Намръщих се и се огледах. — Как изобщо стигна до тук?
— Взех автобуса — заяви той, почти гордо. — Много по-лесно е да се стигне до тук, отколкото до „Карлтън“. — Посещаваше класовете по изобразително изкуство в колежа „Карлтън“ и поради липса на собствен транспорт, бе принуден да използва обществения — нещо, което не бе правил никога през живота си.
Бих могла да се надявам, че Соня или Дмитрий са го докарали дотук, което означаваше, че ще дойдат да го вземат. Но, разбира се, това не би могло да се случи. Нито един от двамата не би довел пияния Ейдриън тук.