— В такъв случай, предполагам, че аз ще трябва да те откарам до апартамента ти — заключих нещастно.
— Хей, дошъл съм сам до тук. Сам и ще се прибера. — Понечи да извади цигара, а аз го разтърсих ядно за ръката.
— Не го прави — рекох остро. Той сви рамене и прибра пакета. — Освен това се налага да те заведа у вас. Скоро ще има буря. Няма да те оставя да се влачиш пеша под дъжда. — Поредната светкавица потвърди думите ми, а лекият бриз разлюля полите на роклята ми.
— Хей — възпротиви се той, — не искам да ти създавам…
— Сидни? — Брейдан прекоси паркинга. — Всичко наред ли е?
Не, не съвсем.
— Ще трябва да си тръгна за малко — отвърнах. — Трябва да закарам брат си в апартамента му. Ще ме изчакаш ли? — Чувствах се зле дори да го предложа. Брейдан наистина не познаваше никого от съучениците ми. — Може би не е зле да намериш Трей?
— Да — рече Брейдан несигурно. — Или може да дойда с теб?
— Не — побързах да отхвърля предложението му, защото не исках да си прави компания с пияния Ейдриън в колата ми. — Просто се върни вътре и се забавлявай.
— Хубава тога — каза Ейдриън на Брейдан.
— Това е хитон — осведоми го Брейдан. — Дрехата е гръцка.
— Добре. Забравих, че това е темата на вечерта. — Ейдриън изгледа преценяващо Брейдан, сетне погледът му се плъзна по мен и отново се насочи към Брейдан. — И така, какво мислиш за тоалета на нашето момиче тази вечер? Удивителен е, нали? Прилича на Пепеляшка. Или може би на гръцка Пепеляшка.
— Костюмът изобщо не прилича на автентична гръцка дреха — отвърна Брейдан. Потръпнах. Знаех, че не искаше да се покаже безчувствен, но думите му ме засегнаха малко. — Роклята е исторически неточна. Искам да кажа, че е много хубава, но бижутата са анахронизъм, а жените в древна Гърция не биха носили подобна материя. Със сигурност не и този цвят.
— А какво ще кажеш за другите гъркини? — попита Ейдриън. — Онези блестящи, умни и неустоими красавици. — Челото му се набръчка, все едно трябваше да използва всяка частица на мозъка си, за да си припомни нужната дума. И за мое изумление го направи. — Хетерите. — Съвсем честно, не вярвах, че си спомня каквото и да било от разговора ни в Сан Диего. Постарах се да сподавя усмивката си.
— Хетерите? — Брейдан бе дори по-изненадан и от мен. Огледа ме критично. — Да… да. Предполагам — ако допуснем хипотетично, че подобни платове са съществували в онази епоха — това е нещо, което би носила една хетера, за разлика от обикновената гръцка матрона.
— И те са били проститутки, нали? — попита Ейдриън. — Онези хетери?
— Някои, да — съгласи се Брейдан. — Не всички. Мисля, че обичайният термин е „куртизанка“.
Лицето на Ейдриън бе абсолютно безизразно.
— Така. Значи твърдиш, че сестра ми е облечена като проститутка.
Брейдан отново огледа роклята ми.
— Ами, да, ако все още говорим хипотетично…
— Знаете ли какво? — намесих се решително. — Ние трябва да вървим. Всеки момент може да завали. Ще заведа Ейдриън у тях и ще се върна, става ли? — Не желаех Ейдриън да продължава с играта си, явно целяща да измъчва Брейдан и по подразбиране и мен. — Ще ти пратя есемес, когато тръгна за насам.
— Добре — кимна Брейдан, макар да не изглеждаше много сигурен.
Той си тръгна, а аз понечих да вляза в колата, когато забелязах, че Ейдриън се опитва — безуспешно — да отвори вратата на мястото до шофьора. Въздъхнах, отидох до вратата и я отворих.
— Ти си по-пиян, отколкото смятах. А си мислех, че си доста натряскан.
Той успя да се напъха вътре и се извърна към мен точно, когато първите дъждовни капки затрополиха върху предното стъкло.
— Твърде пиян, за да ме усети сладкишчето — изломоти той. — Връзката е блокирана. Тази вечер е свободна от Ейдриън.
— Много благородно от твоя страна — отбелязах. — Макар да подозирам, че това не е истинската причина да се насвяткаш така. Или за да дойдеш тук. Доколкото мога да преценя, единственото, което постигна, е да се сдърпаш с Брейдан.
— Той те нарече проститутка.
— Не го е направил! Ти го подведе!
Ейдриън прокара ръка през косата си и се наведе към прозореца, взирайки се в бързо развихрящата се буря навън.
— Няма значение. Вече реших, че не го харесвам.
— Защото е прекалено умен? — Припомних си коментарите на Джил и Еди от по-рано вечерта. — И незапомнящ се?