— Като какво например? Да си представя някакъв магически предмет?
— Не е нужно да е магически. — Замислих се. — Ето. — Разкопчах верижката със златния кръст. — Това винаги ми е помагало. Може би ще помогне и на теб. — Поставих го в ръката му и той улови моята, преди да успея да я отдръпна.
— Какво е това? — попита и се вгледа по-внимателно в медальона. — Почакай… виждал съм това. Ти го носиш постоянно.
— Купих го много отдавна, в Германия.
Той продължаваше да държи ръката ми и да разглежда кръста.
— Няма украса. Нито филигранни финтифлюшки. Нито гравирани тайни символи.
— Тъкмо заради това го харесвам — споделих му. — Няма нужда от украса. Вярванията на мнозина от древните алхимици са били изградени около чистотата и простотата. Това символизира и този медальон. Може би ще успее да ти помогне да проясниш ума си.
Ейдриън бе вперил поглед в кръста, но сега го вдигна и насочи към мен.
Върху лицето му грееше някакво чувство, което не можех точно да определя. Сякаш току-що бе открил нещо, нещо, което отдавна го е тормозило. Пое дълбоко дъх и без да пуска ръката ми, ме привлече към себе си. На светлината на свещите зелените му очи изглеждаха тъмни кладенци, но не по-малко завладяващи. Пръстите му се стегнаха около моите и почувствах как в мен се разлива топлина.
— Сейдж…
Внезапно токът дойде, обливайки стаята в светлина. Очевидно, без да го е грижа за сметките за ток, той бе оставил всички лампи включени, когато по-рано вечерта е излязъл от апартамента. Магията бе прекъсната и двамата трепнахме от внезапната яркост. Ейдриън отскочи от мен, оставяйки кръста в ръката ми.
— Не трябваше ли да си на бала? Нямаш ли вечерен час или нещо такова? — попита рязко, без да ме гледа. — Не искам да те задържам. Хей, изобщо не биваше да те безпокоя. Съжалявам. Предполагам, че Ейдан е този, който те бомбардира с есемеси.
— Брейдан — поправих го и се изправих. — Всичко е наред. Той си е тръгнал, а аз ей сега потеглям за „Амбъруд“.
— Съжалявам — повтори той, докато вървеше към вратата с мен. — Извини ме, че ти съсипах вечерта.
— Това ли? — Едва не се засмях, замислена за всички безумни неща, с които се бях сблъсквала през живота си. — Не. Нужно е нещо много повече от това, за да се съсипе вечерта ми. — Понечих да продължа и се спрях. — Ейдриън?
Той най-после впери очи право в мен и отново едва не ме събори с интензивността на погледа си.
— Да?
— Следващият път… следващият път, когато искаш да поговориш с мен за нещо — за каквото и да е — не е нужно да пиеш, за да събереш смелост. Просто ми кажи.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
— Не съвсем. — Отново пристъпих към вратата и този път той ме спря, отпускайки ръка върху рамото ми.
— Сейдж?
Извърнах се.
— Да?
— Знаеш ли защо не го харесвам? Брейдан? — Бях толкова изумена, че бе произнесъл правилно името му, че не можах да изрека на глас никакъв отговор, въпреки че ми хрумнаха няколко. — Заради това, което той каза.
— Кое по-точно? — Имайки предвид, че Брейдан бе казал много неща, при това в големи подробности, не беше съвсем ясно какво точно има предвид Ейдриън.
— „Исторически неточна“. — Ейдриън сочеше към мен с другата си ръка, която не беше върху рамото ми. — Кой, по дяволите, ще те погледне и ще каже: „Исторически неточна“?
— Ами, технически погледнато е вярно.
— Той не биваше да го казва.
Размърдах се, знаех, че трябва да се отдалеча… но не го направих.
— Виж, той просто си е такъв.
— Не биваше да го казва — повтори Ейдриън, с някаква мрачна сериозност. Наведе лицето си към моето. — Не ми пука, ако не е чувствителен тип, не си пада по комплиментите или каквото и да е там. Никой не може да те погледне в тази рокля, в цялата тази феерия от огън и злато, и да започне да дрънка за анахронизми. Ако бях на негово място, щях да кажа: „Ти си най-красивото създание, което съм виждал някога да стъпва по тази земя“.
Дъхът ми секна — и от думите, и от начина, по който ги изрече. Почувствах как нещо странно се надига в мен. Не знаех какво да мисля, с изключение на това, че трябва да се махна оттук, по-далеч от Ейдриън, от това, което не разбирах. Изскубнах се от него и установих с изненада, че треперя.