— Хм, благодаря — смънках, питайки се на какво ли се дължеше този комплимент. Бях съвсем сигурна, че днес нямаше нищо забележително у мен. Косата и гримът си бяха същите, както винаги, а днес бях избрала от униформите бяла риза, в комбинация с пола на шотландско каре. Трябваше да компенсирам малко цветовия фурор през уикенда.
— А тъмночервената нишка в плата на полата ти наистина подчертава кехлибареното в очите ти — продължи Джил. — Не е толкова красиво като яркочервеното, но пак изглежда супер. Разбира се, на теб всички цветове ти стоят страхотно, дори и убитите.
Вниманието на Еди все още бе фокусирано в Мика.
— И как се скарахте?
Джил откъсна поглед от мен, за мое облекчение.
— О. Ами… казах му, че не съм сигурна дали ще мога да му гостувам за Деня на благодарността. Може би ако му бях посочила поне една причина, всичко щеше да е наред. Но аз се паникьосах, замислена за всички проблеми и забъбрих несвързано. Казах, че може да отидем в Южна Дакота, или че може семейството ми да дойде тук, че може да не ме пуснат, или… ами един куп други неща. Предполагам, че е било съвсем ясно, че си измислям и тогава той направо ме попита дали не искам повече да бъда с него. Тогава му казах, че искам, но че е много сложно. Той попита какво имам предвид, но, разбира се, аз не можех да обясня всичко и оттам нататък… — Тя вдигна ръце. — Сякаш оттам нататък всичко избухна.
Никога не съм мислила много за Деня на благодарността или за запознанство със семейството на някого като някакъв ритуал в развитието на една връзка. Семейството на Брейдан също живееше в Калифорния… дали се очакваше някой ден да се запозная с тях?
— Мика не е от тези, които дълго се сърдят — успокои я Еди. — Освен това е много разумен. Просто му кажи истината.
— Коя истина? Че съм една от последните потомки в моройска кралска фамилия и тронът на сестра ми зависи от успешното ми укриване и оцеляване? — попита Джил невярващо.
В очите на Еди проблеснаха развеселени искри, макар да бях сигурна, че заради нея полагаше усилие да остане сериозен.
— Предполагам, че това е единият вариант. Но не… имах предвид да му поднесеш по-опростена версия. Че още не искаш отношенията ви да се задълбочават. Че го харесваш, но не искаш да избързваш. Знаеш, че звучи съвсем разумно. Ти си на петнайсет, а двамата „излизате“ едва от месец.
Тя се замисли над думите му.
— И не смяташ, че ще се разсърди?
— Не и ако наистина го е грижа за теб — заяви убедително Еди. — Ако наистина го е грижа, той ще разбере и уважи желанията ти — и ще бъде щастлив, че има шанс да бъде с теб.
Запитах се дали Еди има предвид Мика или себе си, но това не беше от предположенията, които се изразяват на глас. Лицето на Джил засия.
— Благодаря — каза на Еди. — Не се бях замисляла за това по този начин. Ти си абсолютно прав. Ако той не може да приеме чувствата ми, тогава няма смисъл изобщо да продължаваме да се виждаме. — Погледна към часовника на стената и скочи на крака. — Мисля, че ще се опитам да го намеря, преди да е станало обяд.
И в следващия миг вече я нямаше.
Добра работа, Еди, казах си. Може би току-що помогна на момичето на мечтите ти да се сдобри с гаджето си.
Еди улови погледа ми и по изражението в очите му разбрах, че си мисли същото.
Анджелина проследи с поглед изчезването на Джил от столовата, присвила замислено сините си очи.
— Дори сега да се сдобрят, не мисля, че ще продължи дълго. При тяхното положение… няма да се получи.
— Аз пък мислех, че за теб няма проблем с връзките между вампири и хора.
— О, така е. У дома няма проблем. Дори извън планините, във вашия свят пак няма проблем. Но Джил е специален случай. Тя трябва да остане в сянка и в безопасност, ако иска да помогне на семейството си. А като се среща с него, това няма как да се получи и тя го знае — без значение колко много й се иска да не е така. Накрая ще постъпи както трябва. Това е дългът. Много по-важен, отколкото личните желания. Джил го разбира.
След това Анджелина заяви, че трябва да се върне в стаята си, за да навакса с домашните. Двамата с Еди останахме да се взираме смаяно след нея.
Той поклати удивено глава.
— Никога не съм мислил, че ще видя Анджелина толкова…
— … послушна? — предположих.
— По-скоро имах предвид… логична и последователна.