Засмях се.
— Стига, много пъти е била такава.
— Знаеш какво имам предвид — възрази той. — Какво каза току-що? Беше напълно вярно. Беше… мъдро. Тя разбира Джил и ситуацията.
— Мисля, че тя разбира много повече, отколкото ние смятаме — кимнах, като си припомних колко много по-добре се държеше тя след онази сбирка — като се изключи вмъкването й на бала. — Просто й е било нужно време, за да се нагоди, което е съвсем разбираемо, имайки предвид каква голяма промяна е всичко това за нея. Ако беше видял откъде идва, щеше да разбереш.
— Може би не съм бил прав за нея — призна Еди. Изглеждаше изненадан от думите си.
Част от мен очакваше Трей да ме скастри, задето съм зарязала Брейдан на бала. Вместо това той отново отсъстваше от сутрешните занятия. Почти се разтревожих, но си напомних, че братовчед му все още е в града и навярно двамата се занимават със „семейни дела“. Трей беше разумен и компетентен. Каквото и да ставаше, той щеше да се оправи. Тогава откъде бяха всички онези синини?, зачудих се.
Когато пристигнах в кабинета на госпожа Теруилиджър за извънкласни занятия, тя ме чакаше, което приех за лош знак. Обикновено вече бе потънала в работа зад бюрото си и само ми кимваше, докато вадех книгите си. Днес стоеше пред бюрото със скръстени ръце и гледаше към вратата.
— Госпожице Мелбърн. Надявам се, че сте се забавлявали през уикенда? Със сигурност бяхте красавицата на бала в чест на Хелоуин.
— Видели сте ме? — учудих се. За миг очаквах да ми каже, че е наблюдавала цялото събитие през кристалната си топка или нещо подобно.
— Със сигурност. Бях там като придружител. Стоях близо до диджея, така че не съм изненадана, че не сте ме забелязали. А и едва ли съм представлявала толкова забележителна гледка като вас. Трябва да призная, че неогръцкото творение, което носехте, беше много красиво и елегантно.
— Благодаря. — Днес цял ден получавах комплименти, но нейните не ме караха да изтръпвам като тези на Джил.
— И така — госпожа Теруилиджър отново доби делови вид, — мислех, че ще е полезно за нас да обсъдим някои от магиите и заклинанията, които проучвате за проекта ми. Да ги преписвате и систематизирате, е едно. Да ги разбирате — съвсем друго.
Стомахът ми се сви. Бях започнала да свиквам да избягвам общуването с нея, както и с монотонното и почти механично анотиране и превеждане на магиите. Докато не се задълбочавахме в тях, вярвах, че работата ми няма нищо общо с магията. Ужасявах се от това, което бе намислила, но нямаше как да протестирам, след като всичко влизаше в обучението ми и не заплашваше да нарани мен или когото и да било друг.
— Ще бъдете ли достатъчно любезна, за да затворите вратата? — попита тя. Сторих го и усещането ми за безпокойство се усили. — Сега… Исках да прегледаме по-обстойно онази книга, която ви дадох — тази за магиите за защита.
— Не я нося със себе си, госпожо — отвърнах с облекчение. — Но ако желаете, ще отида да я взема от стаята си и ще ви я донеса. — Ако бях изчислила правилно разписанието на училищния автобус — всъщност имам предвид погрешно — навярно голяма част от заниманието ни щеше да премине в пътуване до общежитието и обратно.
— Всичко е наред. Онзи екземпляр е специално за вас. — Вдигна една книга от бюрото си. — Имам свой. И така, да му хвърлим един поглед, какво ще кажете?
Трудно ми бе да прикрия разочарованието си. Ние седяхме на съседни чинове и тя незабавно пристъпи към преглед на съдържанието с мен. Книгата се състоеше от три раздела: „Защита“, „Планирани нападения“ и „Случайни нападения“. Съдържанието на всеки от тези подраздели бе разделено по нива на трудност.
— Защитата включва много магии за закрила и избягване на опасността — каза ми госпожа Теруилиджър. — Как мислиш, защо са на първо място в книгата?
— Защото най-добрият начин да спечелиш една битка, е да я избегнеш — отвърнах незабавно. — Което прави останалото излишно.
Тя изглеждаше стресната от формулировката ми.
— Да… точно така.
— Това казва Улф — обясних аз. — Той е инструктор и води курса по самозащита, на който се записах.
— Е, той е съвсем прав. Действието на повечето от магиите в този раздел е точно такова. — Отгърна няколко страници. — Тази е съвсем елементарна, но изключително полезна. Това е магия за скриване. Има доста съставки — което е съвсем нормално при заклинанията за начинаещи, — но си струва. Изработваш амулет и държиш подръка отделна съставка — натрошен гипс. Когато искаш да използваш магията, добавяш гипс и амулетът се задейства. Той прави почти невъзможно някой да те види. Можеш да напуснеш стая или някое място съвсем спокойно и незабелязано, преди магията да изгуби действието си.