Начинът й на изразяване не остана незабелязан за мен и противно на вътрешната си съпротива, не се сдържах и попитах:
— Почти невъзможно?
— Амулетът няма да подейства, ако те знаят, че си там — обясни преподавателката. — Не можеш просто да направиш магия и да станеш невидим — макар че доста от магиите за напреднали го постигат. Но ако някой не очаква да те види… ами, ще останеш незабелязана.
Тя ми показа и други, много от които бяха съвсем начални. При тях също се правеше амулет и изискваха подобно активиране. Една от магиите, които госпожа Теруилиджър определи като средна по трудност, имаше обратно активиращо въздействие. Този, който правеше магията, носеше амулета за закрила, докато задействаше останалата част от заклинанието — това, което караше всички хора в определен радиус временно да ослепеят. Докато я слушах, продължавах да се терзая от мисълта да използвам магия, за да въздействам директно върху някого. Да скриеш себе си бе едно, но да ослепиш някого? Да го замаеш? Да го накараш да заспи? Това прехвърляше установените норми на поведение, използваше нередни и противоестествени начини, за да се вършат неща, които не бяха работа на обикновените хора.
Въпреки това… дълбоко в мен, една част можеше да види ползата. Нападението ме бе накарало да преосмисля доста неща. Колкото и да ме болеше да го призная, дори можех да разбера, че даването на кръв на Соня навярно не е чак толкова лошо. Навярно. Но при всички случаи още не бях готова да го направя.
Слушах търпеливо, докато госпожа Теруилиджър прелистваше страниците и през цялото време се питах каква игра играеше. Накрая, когато оставаха пет минути до края на часа, тя ми каза:
— За следващия понеделник бих искала да направиш една от тези, както в случая с амулета за изпепеляване, и да я опишеш.
— Госпожо Теруилиджър… — започнах.
— Да, да — прекъсна ме тя, затвори книгата и се изправи. — Отлично съм запозната с аргументите и възраженията ти как на хората не им е дадена подобна сила и всичко това са глупости. Уважавам правото ти да мислиш така. Никой не те кара да използваш тази магия. Просто искам да се запознаеш по-отблизо с материята.
— Не мога — заявих непреклонно. — И няма да го направя.
— Не е по-различно, отколкото да правиш дисекция на жаба в час по биология — възрази преподавателката ми. — За да се разбере теорията, в действие трябва да влязат ръцете.
— Предполагам… — отстъпих с неохота. — Коя искате да направя, госпожо?
— Която си избереш.
Нещо в думите й ме притесни още повече.
— Бих предпочела вие да ми посочите.
— Не ставай глупава — махна с ръка тя. — Дала съм ти достатъчно свобода в проучванията, която важи и за случая. Не ме интересува коя магия ще избереш, стига да изпълниш задачата стриктно и до край. Избери това, което би представлявало интерес за теб.
Тъкмо в това бе проблемът. Карайки ме сама да избера, тя вече ме обвързваше с магията. Беше много по-лесно за мен да твърдя, че нямам участие в това и да изтъкна, че всичко, което съм направила, е било по принуда от нейна страна. Въпреки че това задание технически ми бе възложено от нея, този малък избор, който тя бе предоставила на мен, ме подтикваше да проявя някакво творчество и самоинициатива.
Така че реших да отложа решението — нещо, почти нечувано за мен, когато ставаше дума за домашни. Част от мен се надяваше, че ако отлагам изпълнението на задачата, може би в крайна сметка ще ми се размине или пък госпожа Теруилиджър ще размисли и ще се откаже. Освен това разполагах с цяла седмица. Нямаше смисъл отсега да се тормозя.
Макар да знаех, че нямам задължения към Лия за костюмите за бала, все още смятах, че съм длъжна да й ги върна, просто за да няма никакви съмнения относно намеренията ми. След като госпожа Теруилиджър ме освободи, взех моя костюм и този на Джил, опаковани в найлоновите им пликове, и се запътих към центъра на града. На Джил не й се искаше да се раздели с нейния костюм, но се съгласи, че така е най-правилно.
Обаче Лия не мислеше така.
— Какво ще ги правя? — попита тя, когато се появих в бутика й. Огромните халки на ушите й, инкрустирани с изкуствени диаманти, направо ме заслепиха. — Те са направени за вас.