Златната чаша
Живеели в едно царство мъж и жена. Тръгнал мъжът на война и казал на жена си, която скоро щяла да има дете:
— Ще ти се роди син и той ще бъде сирак.
И наистина жената родила момче и го кръстила Сиротинко. Пораснал Сиротинко, станал на петнадесет години, а майка му нито веднъж не се засмяла, нито веднъж не се усмихнала. Веднъж момчето я попитало:
— Мамо, защо никога не се засмиваш?
— Ех, синко, на какво да се радвам?
— Майко, няма вече да търпиш лишения, аз ще работя за тебе — казвал синът.
Усмихнала се тогава майката.
— Радост моя — казала тя, — сега вече ще ми прилича и да се засмея.
Тръгнало момчето да си търси щастието.
А там наблизо в планината живеели двама братя разбойници. При изгрев слънце момъкът стигнал до планината.
— Какво дириш тук? — викнали му разбойниците.
— Нищо, като приятел идвам, не като враг. Нямате ли нужда от слуга?
— Имаме. Колко искаш да ти плащаме?
— Аз съм на петнадесет години, плащайте ми петнадесет рубли. Седем ми дайте сега, а осемте — на края на месеца.
Дали му братята седем рубли. Момъкът ги занесъл на майка си и рекъл:
— Ето ти, майко, седем рубли, а на края на месеца още осем ще ти донеса — и се върнал пак при разбойниците.
Нахранили го те, напоили го, а после му казали:
— Ела да ти покажем какво трябва да правиш.
А те имали шестнадесет коня. Единият бил много буен — от петмесечен го държали вързан; вече бил петгодишен, а не смеели да го пуснат на свобода.
— Ето ти котел, ето ти вода и огън. Налей вода и нахрани вързания кон. Само че внимавай да не те пребие, буен е — казали му те и тръгнали на грабеж.
А Сиротинко снел котела от огъня, приближил се до коня, отвързал го, сложил му юзда, метнал се отгоре и полетял след разбойниците. Настигнал ги, шибнал и двамата по веднъж с камшика и препуснал обратно. Единият разбойник казал:
— Това беше нашият кон.
— Ти луд ли си? Кой ще го възседне? — отговорил другият.
Върнали се те в къщи, гледат — и конят, и котелът са си на мястото — всичко си било, както преди. Легнали си разбойниците.
На сутринта изпратили Сиротинко на извора за вода. Единият от тях заминал с двата коня, а другият се скрил в къщи.
Върнал се Сиротинко и помислил, че и двамата са заминали. Нахранил се той, после свалил котела от огъня, отвързал коня, турил му юзда, метнал се отгоре му и полетял.
Видял всичко вторият разбойник. Тридесет години как грабел и убивал той, а сега целият се разтреперал: „Какво прави това петнадесетгодишно момче? Ами когато порасне, какво ли ще ни сполети?“
А Сиротинко летял на коня си и забелязал, че единият разбойник води двата коня. Разбрал, че са го проследили, и си помислил:
„Свърши се с мене, ще ме убият. Жив няма да ме оставят!“
А разбойниците пък се страхували от него. Мислили какво да направят, как да постъпят с него.
Те му казали:
— Тичай, Сиротинко, донеси вода от извора!
Докато Сиротинко се върнел, трябвало да се реши съдбата му: да го оставят ли жив, или да го убият.
По-възрастният разбойник рекъл:
— Да го убием!
По-младият настоял:
— Не, да го направим свой главатар.
Извикали Сиротинко и му казали:
— Бъди ни като по-голям брат, и ние през огън и вода ще минем за тебе!
Сиротинко им благодарил, замислил се и се съгласил. Решили още същата нощ да пируват.
Поднесли на Сиротинко вълшебна чаша: налеят ли в нея вино, златна ставала, налеят ли вода, сребърна ставала. Чашата се падала на главатаря. На сутринта Сиротинко прибрал чашата в джоба си. Изминал един месец.
Сиротинко отишъл при братята и им казал:
— Дайте ми осемте рубли, да ги занеса на майка си.
— Твои са и парите ни, и целият ни имот. А твоята майка е и наша майка.
Извел Сиротинко своя буен кон, сложил му юздата и рекъл на братята:
— Чакайте ме след три дни, на четвъртия.
— Няма да мръднем оттук — казали разбойниците.
Пристигнал Сиротинко в къщи. Влетял в двора и скочил от коня си.
— Ето, майко, тия пари са за тебе.
Прекарал той с майка си три дни и казал:
— Аз трябва, майко, утре по пладне да замина. Опечи ми хляб за из път.
Опекла майката хляб и разни сладкиши, нагостила го на прощаване. Настъпило и четвъртото утро. Почнало да се зазорява вече, когато Сиротинко излязъл от къщи.
Слънцето изгряло и напекло. Спрял се Сиротинко край един ручей, разседлал коня си и го пуснал да пасе. Извадил кокошка и хляб и се озърнал да види няма ли да се покаже някой, та да не яде самичък. Гледа по едно време — точат се по пътя три коли и след тях — старец търговец. Колите били негови.
— Ела, старче, да хапнем заедно — поканил го Сиротинко.