Лейтенантът не можеше да си обясни обхваналото го раздразнение, пребледня от гняв, а приятелят му Джим като че ли не забелязваше нищо и беше безкрайно доволен от себе си.
Появата на съдията и коменданта, а след тях и на дамите сложи край на тази сцена, която заплашваше поради особеното състояние на Армстронг да вземе лош обрат.
Мис Джулиет се появи под ръка с мисис Сейнт Ор. Но чудно, в този момент очите на Франк не търсеха нея, а някой друг. Вече беше разтревожен, че не вижда Нети Дашууд.
Най-сетне и тя влезе в салона.
Развълнуван от разговора си с капитана, младият човек само след миг беше при нея.
— Скъпа мис Нети, колко съм щастлив, че ви виждам! — каза той високо, като я хвана за двете ръце.
За негово дълбоко учудване последва съвсем хладен отговор.
— Добър ден, господин Армстронг.
— Бях отчаян, когато разбрах, че в мое отсъствие сте посетили Лъки и сте се разболели там — продължи Франк със същия приятелски тон.
— Да, много бяхме обезпокоени за съдбата на нашия братовчед Корнелиус — каза младата девойка с най-сериозен вид.
След това тя се поклони леко и отиде при дамите, като го остави в неудобно положение сред салона.
Не само у нея, но и у другите той също не срещна топлота, нито най-малка загриженост за съдбата си. Чувстваше се като зашеметен и приличаше на човек, когото са полели с ведро студена вода. Единственото му утешение можеше да бъде само глупавата фигура на Корнелиус ван Дайк.
След историята с обявяването на дуела той се чувстваше герой и това му придаде сили да се срещне с бившия си командир. Но цялото му самообладание се изпари, когато лакеят произнесе името на Макдиармид, съобщавайки за пристигането му.
Младият индианец влезе в същия миг, облечен в моден фрак, и веднага беше представен на всички, в това число и на Корнелиус, като и двамата се престориха, че се виждат за първи път.
— Нали ще ми простите, ако се оттегля веднага след вечерята — каза той на съдията, когато се отдалечиха малко от останалите, — много ми се искаше да удържа на думата си и да ви посетя, но ме чакат важни дела у дома.
— Работата преди всичко — каза с убедителен тон съдията, — но като споменавате за това, размислихте ли вече за предложението ми?
— Почти съм решен да закупя малко от вашите акции. Можете да разчитате, че утре ще получите, както се надявам, положителен отговор.
Ако можеше да се съди от прекрасното разположение на духа, което не го напусна през цялата вечер, съдията Брентън беше много доволен от този отговор.
Макдиармид допадна на полковник Сейнт Ор. Помежду им се завърза разговор и полковникът намери начин да изкаже съжалението си, че заради едно незначително недоразумение правителството се е лишило от услугите му.
— Какво да се прави, господин полковник, миналото не може да се върне — каза Макдиармид, — за мен този удар беше жесток, но не искам да го коментирам сега. Изглежда, че съдбата ми е била такава. С неизбежното човек не може да се пребори.
Полковникът, поразен от тъжните нотки в гласа му, съчувствено стисна ръката му.
Като се правеше, че разглежда едно списание, Корнелиус се вслушваше в този разговор с изтръпнало сърце. Цяла поредица от ситуации, които не можеше досега да свърже, в този момент се подредиха в съзнанието му. Горчивината в думите на Макдиармид, подхвърлянето за злата съдба, която го преследвала още от Уест Пойнт — всичко това, взето заедно, можеше да се прибави към разговора, който беше подслушал в лагера между Мегер и Армстронг след сражението. Прогонването от полка и личните му грижи го бяха накарали да забрави за този разговор. Сега сякаш го осени Светият дух. В индианските черти на този висок господин, който толкова спокойно разговаряше с полковник Сейнт Ор, той търсеше и намираше чертите на вожда Златната гривна, който в бойното си облекло му беше вдъхнал толкова страх, та чак да побегне от бойното поле… Макдиармид!… Разбира се, че със същото име Мегер и Армстронг нарекоха вожда… Но в такъв случай този човек е бунтовник срещу правителството, човек извън закона! И защо трябва да се излага на такава опасност с този дуел? Подлата душа на Корнелиус веднага съзря начина, по който можеше да се избави от бедата, която го заплашваше. Той вече пресмяташе как по-добре да се възползва от прозрението си, когато приканиха гостите за вечеря.
Франк се надяваше, че в трапезарията ще сполучи да седне до Нети Дашууд, за да научи за странното й поведение към него, но това не му се удаде. Нети седна на другия край на масата.
Не ще и дума, при това стечение на обстоятелствата вечерята се оформяше за него като чисто наказание. Беше чудно, но никак не се тревожеше, че седналата срещу него Джулиет отделяше цялото си внимание на Макдиармид, попаднал до нея. В друг случай това обстоятелство би го отчаяло, а сега у него не трепна нищо. Мислеше само как би могъл да се обясни с Нети. И като отличен възпитаник на Уест Пойнт той си припомни хватките на стратегическата наука.