Николай Райнов
Златната гъска
Един беден дървар имал трима синове. Той бил вече стар, па и често боледувал, та не можел да спечели много нещо. Синовете му залавяли всякаква работа, но не им вървяло.
Веднъж старецът се разболял. Повикал синовете си, па им рекъл:
— Нека вземе един от вас брадвата, нека впрегне колата и отиде да насече дърва: тъкмо сега е време. Аз съм болен: Както съм легнал, може и да не стана. Един от вас трябва да ме замести.
Тръгнал най-големият, който минавал за най-умен и най-сръчен от тримата. Майка му умесила пита с яйца, па му сложила в торбата и стъкло с вино и го изпратила.
Момъкът отишъл в гората. Там го пресрещнало едно джудже с прошарена коса и брада и му рекло:
— Добър ден, момко.
— Махай се по дяволите! — викнал оня. Джуджето обаче не си отишло.
— Моля ти се — рекло, — дай ми да хапна малко от питката и да пийна от виното, че съм гладен и жаден.
— Ако дам на тебе, какво ще остане за мене? — викнал момъкът. — Махай се, ти казвам!
— Дано да си прекълцаш ръката, щом е тъй! — казало джуджето и се изгубило в гората.
И наистина, още с първия замах момъкът ударил накриво, брадвата се отплеснала и му пресякла ръката. Той оставил и брадва, и кола и се върнал в къщи да си превърже раната.
Тръгнал вторият, който също минавал за много умен. Но той бил ленив. Като стигнал в гората, седнал край колата, извадил питата и почнал да яде.
Пак дошло джуджето.
— Добър ден, момко.
— Добър ден старче. Що искаш?
— Гладен съм. Дай ми малко да хапна и да пийна!
— Почакай! Ако остане — твое ще бъде.
И той се стегнал, та изял питата, а после изпил и виното. Сетне изтърсил трохите от торбата, па рекъл на джуджето:
— Ей това, дето пада, е за тебе. Яж!
Джуджето си тръгнало, но се обърнало по едно време и го проклело да си прекълца крака.
Станал момъкът да сече дърва. Засилил се, обаче ударил накриво. Секирата се отплеснала и му порязала единия крак. Той изпищял и паднал. Лежал, лежал, никой не дошъл да му помогне. Тогава станал, подкарал колата и накуцвайки, с ужасни болки си отишъл в село.
На другата сутрин тръгнал най-малкият брат. И майката, и бащата го увещавали да не отива. Най-много викали по него братята му:
— Ти ли бе глупчо, ще вървиш за дърва? Ние двама не можахме дърво да отсечем, та ти ще можеш! Лесно се дърва не секат…
Но малкият брат отишъл. Майка му сложила в торбата просеник, а в стъклото наляла зелева чорба.
— И това ти стига! — рекла тя. — Ако ти сипя вино, ще се опиеш, та кой знае какво ще стане!
Момъкът стигнал в гората и разпрегнал колата. Явило се отново сивобрадото джудже.
— Добър ден, момко!
— Добър ден, братко!
— На дърва ли си тръгнал?
— На дърва.
— Ами нещо за ядене имаш ли?
— Имам просеник.
— Да хапна ли от него?
— Ако щеш, и целия го изяж. Ей го там, в торбата.
Заловил се момъкът да сече и — понеже джуджето го било благословило — за половина час насякъл толкова дърва, че си напълнил колата. В това време джуджето седяло и яло. Като си свършил работата, и той седнал.
— Остана ли и за мене от просеника?
— Остана, само че ти ме излъга: казваш, че носиш просеник, а то било медена пита.
Погледнал момъкът — в торбата му имало половина пита, наистина медена. Половината било изяло джуджето.
— Ами имаш ли нещо за пиене?
— Дал господ. В стъклото има зелева чорба. Пий, колкото ти е воля! Джуджето се напило, па рекло:
— И сега ме излъга: то не било зелева чорба, а сладко вино.
— Тъй ли?
Надигнал момъкът шишето — в него имало наистина сладко вино. Нахранил се той, напил се и си тръгнал.
— Чакай! — рекло му джуджето. — Ти ме нахрани и напои. Аз трябва да ти се отблагодаря с нещо. Иди удари оня дебел дъб по дънера: каквото намериш в него, твое е.
И си отишло.
Момъкът ударил със секирата стъблото на дъба. Отворила се дупка, от която се показала гъска със златни пера. Той взел гъската и си тръгнал. Гъската му рекла по пътя:
— Иди с мене при царя и искай да те ожени за дъщеря си!
— Ще ида — рекъл момъкът.
Той откарал дървата у дома си и тръгнал веднага към големия град, дето бил дворецът на царя. Но градът бил далече. Надвечер момъкът стигнал едно ханче и влязъл да пренощува.
Стопанинът имал три дъщери; като видели, че носи златна гъска, настанили го в най-хубавата стая. Той преспал и на сутринта влязъл в кръчмата, за да закуси. В това време най-голямата дъщеря решила да влезе и да открадне едно златно перо от гъската. Но щом хванала гъската за крилото, залепила се за нея, та не можела да се откъсне.
Малко след това дошла втората дъщеря. И на нея се искало да си отскубне златно перо. Но щом се допряла до сестра си, залепила се за нея.