— Старите приятели се подкрепят — изсмя се Уорън и килна глава на една страна. — Не очаквах да видя и двама ви.
Мисля, че долавя присъствието ми — каза Аарън някак изнервено.
— Кал? — промъкна се Гуенда иззад тях. Кал едва не подскочи. — Какво…
Внезапно тя млъкна и загледа Уорън с ококорени очи.
— Това огнен елементал ли е?
— Това е Уорън — каза Кал, — един познат гущер.
— Колко грубо! — изсъска Уорън. — Та ние сме приятели.
— И говори — изуми се Гуенда. — Къде го намери?
— Той ме намери — отвърна Кал. — Уорън се показва само когато иска. Какво става, Уорън? Услуга ли искаш?
— Дойдох да те предупредя — отвърна гущерът. — В света на елементалите са плъзнали слухове. Чух ги от водните елементали в реките и от въздушните в небето. Дошъл е нов велик.
— Велик? — премигна Гуенда. — Велик какъв?
— Металните елементали говорят за писъците на Аутомотонес — заяви Уорън.
— Аутомотонес обаче умря или потъна в Хаоса — каза Кал. — Стига, Уорън. Няма никакъв смисъл в думите ти.
Уорън изсъска раздразнено.
— Краят е по-близо, отколкото си мислиш.
— Това прозвуча зловещо! — Гуенда едва не изтърва пръчката си.
— Спокойно — рече й Кал, — той винаги все това повтаря.
— Кал! — извика отнякъде Тамара, явно разтревожена. — Кал, къде си?
— Колко много приятели имаш! — Езикът на Уорън се стрелна и облиза собственото му око, навик, за който Кал смяташе, че трябва да остане скрит за други очи.
Тамара се появи от тясното пространство и примигна първо към Гуенда и после към Уорън.
— Стори ми се, че чух как говорите с някого и…
Гласът й замлъкна. Вероятно сега разбра колко излишна е тревогата й, че Кал говори с някого.
— Какво става?
— Нищо особено — каза Кал по същото време, когато и Гуенда отговори:
— Зловещият гущер изрече зловещо предсказание.
Тамара скръсти ръце и погледна строго към Кал.
— Каза нещо за писъците на Аутомотонес или нещо подобно — призна той, — но аз му обясних, че Аутомотонес е в Хаоса. Аарън го прати там, когато търсехме баща ми.
Така беше — доволно потвърди Аарън.
Кал се обърна да посочи Уорън, ала малкият елементал бе изчезнал и той гневно вдигна ръце.
— О, хайде стига! Уорън! Върни се!
— Значи така се случват при вас нещата — коментира Гуенда. — Идва някакъв шантав гущер и всичко отива по дяволите. Трябва да се биете с гигантски елементали и обсебени. Да знаете, че аз няма да участвам.
— Че ние не сме те и канили — отвърна сърдито Кал.
Но е права, така стават нещата при нас — каза Аарън.
Точно тогава се чу звън, подобен на далечна камбана, последван от гласа на Майстор Милагрос, която ги викаше. Кал не можеше да повярва, че упражнението вече е свършило.
— Вие намерихте ли нещо? — попита той.
— Не мисля, че в тунелите има сребро — поклати глава Тамара.
— Аз намерих жила волфрам и я отбелязах — самодоволно рече Гуенда. — Тръгнах да търся втора и попаднах на вас.
Провряха се през тунела и завариха Кай и Джаспър развълнувано да маркират на картата какво са намерили. Кал забеляза, че той единствен има част от метала. Надяваше се това да е хубаво, но когато го показа на Майстор Милагрос, тя погледна алуминиевата топка с озадачено изражение.
Малинда и Синди бяха намерили много от металите си по стените. Отборът на Селия очевидно печелеше, но никой от Майсторите не го коментира.
— След като сте намерили толкова много метал в Магистериума, утре ще идете в библиотеката и ще откриете какви са свойствата на всеки — обяви Майстор Милагрос. — С какви видове магия са свързани металите? Как бихте могли да изработите оръжие от намереното днес? Искаме да видим плановете и идеите ви.
Селия тежко въздъхна. Очевидно очакваше награда, а не домашно.
— Днес ще направим още нещо — продължи Майстор Милагрос. — То се прави доста рядко, но не за пръв път. Майстор Руфъс и аз обсъждахме как най-добре да продължите обучението си и решихме, че Гуенда и Джаспър ще станат чираци на Майстор Руфъс, а аз ще взема някои ученици, останали без Майстори след последната битка. Сега всички са натоварени и това е начин да помогнем.
„Джаспър?! Защо вселената ме мрази?“ — помисли си Кал.
Тамара скръсти ръце пред гърдите си. Кал не бе сигурен какво означава това, но със сигурност не беше от радост.