Селия обаче беше готова направо да избухне. Явно бе ядосана, че гаджето й отива в друга група чираци, при това заедно с Врага на Смъртта. Това нямаше да оправи отношенията й с Кал.
— За Джаспър е ясно, че от самото начало иска да е чирак на Майстор Руфъс — каза Гуенда. — Но защо аз?
— И ти помоли да се презапишеш, забрави ли? — попита Майстор Милагрос.
За миг Гуенда изглеждаше, все едно ще се задави, и Кал внезапно си спомни как идваше в стаите им да се оплаква, че Джаспър и Селия се натискат. Бе попитала дали може да убеди Майстор Руфъс да я вземе за чирак. Явно не го беше обсъждала само с тях.
— Но това беше Бронзовата година и определено не съм искала да се местя с Джаспър! — каза Гуенда, което съвършено описваше и чувствата на Кал.
Той се запита дали от нея няма да излезе приятен съквартирант.
Но колкото и да ги харесваше, щеше да е странно да има нови чираци в групата. Винаги си бяха само тримата — той, Тамара и Аарън. Все още бе така, макар Тамара да не го знаеше. А и имаше важна работа с Тамара. Как можеше да завоюва сърцето й отново, ако Джаспър дебнеше наоколо през цялото време? Кога щяха да намерят време да разговарят?
И как ще намериш начин да й кажеш за мен? — попита Аарън. Нещо в тази мисъл накара Кал да си спомни, че Аарън може да се почувства все едно го заменят.
— Джаспър и Гуенда, трябва да се преместите при Тамара и Кал. Взимайте си нещата, а ние ще направим ново заклинание на гривните ви — каза Майстор Руфъс. — Довечера ще се видим лично, за да преценя силите и слабостите ви.
Джаспър кимна. Изглеждаше шокиран. Бе прекарал цялата Желязна година в опити да влезе в групата чираци на Майстор Руфъс, който бе най-известният измежду всички учители на маговете и имаше око да избира чираци, които вършат големи дела, за добро или зло. Бе обучил Константин Мадън, но и водещи магове от Асамблеята и Колегиума. Сега Джаспър най-после получаваше своя шанс.
— Добре — каза бавно той, все едно още се опитва да осмисли случващото се.
Гуенда го побутна отзад. Селия отиде при Майстор Милагрос, вероятно за да се оплаква. Кал реши, че е най-добре да се върне в стаята си и да подготви Пакостник, така че да не ухапе новодошлите.
Тамара тръгна с него.
— Какво мислиш за предупреждението на Уорън? — попита тя.
При всичко станало досега, това бе последното нещо, което Кал очакваше да го пита, но Тамара бе от хората, които трудно се разсейват с глупости.
— Възможно ли е Аутомотонес наистина да се е измъкнал от бездната? — попита Кал, макар да не очакваше отговор.
Не — отвърна Аарън. — Невъзможно!
— Не знам — каза Тамара, — но тази вечер може да потърсим информация в библиотеката. Може да има друг елементал като Аутомотонес.
— Братовчед? — попита Кал. — И мислиш, че приятелите на Уорън са ги объркали, понеже Аутомотонес е по-известен?
— Това трябва да е — погледна го ядосана Тамара. — Аутомотонес е по кориците на всички списания за елементали.
Това си го биваше — разсмя се Аарън.
О, я млъквай — помисли си Кал, като се хвана като удавник за сламка за нещо, което Тамара бе споменала между другото.
— В библиотеката ли ще ходим довечера?
Заедно? На среща?
— По-добре ще е да проверим, просто за да сме сигурни — кимна Тамара. — Уорън обича да дразни, но в някои случаи е бил прав.
Тя поглади брадичка с ръката си.
— Ще ни трябва помощ с тези книги. Може да викнем и Джаспър. Нали вече ни е съквартирант.
Значи няма да е среща, осъзна Кал. Аарън му пя весели песнички по целия път през коридорите на пещерата, за да го ободри.
Глава пета
Преместването не отне много бреме. Гуенда обичаше кучета и за изненада на Тамара и Кал двамата с Джаспър се съгласиха да ги придружат до библиотеката вечерта преди срещата си с Майстор Руфъс. Гуенда изглеждаше любопитна, а що се отнася до Джаспър — Кал никога не бе сигурен защо той върши каквото и да било. Джаспър изпрати с тъжен поглед Селия, която отиде с половината ученици от Златната година към Галерията, после изправи рамене и последва Кал и Тамара в библиотеката. Това бе едно от любимите места на Кал в Магистериума не защото бе голям любител на четенето, а заради хубавите спомени с Тамара и Аарън.
Четиримата минаха под надписа ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ Е СВОБОДНО И НЕ СЕ ПРЕКЛАНЯ ПРЕД НИЧИЯ ВЛАСТ и седнаха на една от дългите дървени маси в центъра.