— Ами добре — каза Тамара, като пое командването, — ето какво търсим! Информация за Аутомотонес. Дали има други елементали като него. И Хаосът… Може ли нещо да се върне в Хаоса? Знаем ли нещо за царството на Хаоса?
— Ти не знаеш ли? — погледна Гуенда към Кал. — Нали си маг на Хаоса?
— Не, никаква идея — поклати глава той. — Мога да изпращам разни неща в Хаоса, но нямам представа какво има от другата страна.
Всички се разделиха в различни части от библиотеката. Кал се озова в секцията с магии на Хаоса, където имаше много книги, за които той виновно осъзна, че вероятно е трябвало да прочете — книги за историята на маговете на Хаоса, значението на противотежестите и дори откриването на магията на Хаоса. Тъкмо се протягаше към книга на име „Бездна и душа за начинаещи“, когато Аарън заговори.
Трябва ти тяло — каза той. — Не мога да остана завинаги в главата ти.
Кал се облегна на лавиците. Знаеше, че този разговор му предстои, и щеше да почувства облекчение, ако остане сам в главата си, но въпреки това тези думи му прозвучаха като отхвърляне. Освен това нямаше представа как да го постигне.
— Не е проста работа да се намери тяло — промърмори той.
Може би на някой умрял?
— Не можем да използваме мъртвец. Нали това стана последния път. Държеше се странно, понеже мозъкът ти бе умрял. А това бе след като натъпках душата ти обратно в теб. Представи си какво би било в тяло на случаен човек… Не става и с бебе. Това се е случило с мен. Губиш всичките си спомени. Ставаш друг човек. Малък и безпомощен.
Не искам да съм бебе — прозвуча ужасен Аарън. — И определено не бих искал да избутвам душата на дете.
— Можем да идем до болницата — каза Кал, като осъзна колко зловещ става целият разговор — и да намерим някой умиращ?
Та да си умра в него!
— Не може ли да го излекуваш с магия? — предложи Кал, макар да знаеше, че това не е реалистично. Никой от тях не разбираше много от лековита магия.
Тогава трябва да го съживим и да го оставим да живее — каза Аарън с дразнещото си благородство, което подсказа на Кал, че Аарън си е добре. Вече беше жив и не бе страховито немъртво чудовище. На Кал му се искаше да спрат така, докато всичко е наред, дори това да означаваше Аарън да живее вечно в черепа му.
— Ако продължиш да отхвърляш предложенията ми, ще си останеш така — напомни му Кал.
Иззад близката лавица книги чу някой да се смее и надникна, притеснен, че са го чули как си говори сам. Вместо това видя как Тамара седи край маса и клати крака, а Джаспър до нея й казваше нещо, което очевидно й бе смешно. Кал присви очи.
Ще измислим нещо. — Гласът на Аарън прозвуча някак отчаяно.
Може да убием някого — помисли си Кал, като присви очи още повече, докато гледаше как Тамара се смее, а Джаспър се пъчи. Очевидно флиртуваше с нея. — Например Джаспър.
Няма да убиваме Джаспър. Не искам да ставам убиец.
Ти вече очисти Майстор Джоузеф — помисли си Кал и се изненада от себе си. Не би казал това на Аарън на глас. Не искаше да споменава нищо, случило се в онези ужасни моменти. Но не можеше да спре да го мисли. — Откъсна му главата като презрял домат…
Не бях на себе си — възрази Аарън, а Кал не каза нищо. Чу Тамара да се смее отново, но нямаше сили да гледа. Тя не му беше гадже. Можеше да излиза с Джаспър, ако поиска, макар при тази мисъл на Кал да му се прищя да си удари главата в сталактит.
Нямаше смисъл да се ядосва и на Аарън. Нищо от случилото се не бе по негова вина. Беше заради Майстор Джоузеф. Заради Алекс Страйк. Заради Константин Мадън. И заради самия Кал.
Да скачаш от тяло в тяло винаги ще е убийство — помисли си тъжно Аарън. — Винаги убиваш нечия друга душа. Затова е Зло. Затова делото на Врага на Смъртта бе неправилно. Вместо да спре смъртта, предизвика повече смърт.
Предполагам, че си прав.
Кал отнесе „Бездна и душа за начинаещи“ на масата, където Гуенда вече бе седнала до Тамара и Джаспър. Говореха си за Аутомотонес. Тамара и Джаспър разказваха на Гуенда за битката в стария паркинг на Алистър и по-точно за подвизите на Пакостник.
Помниш ли? — помисли си Кал, но Аарън бе замлъкнал в ума му.