Не беше честно. Съжаляваше, че е наранил чувствата на Аарън, но бе невъзможно да не мисли глупави и ужасни неща. А ужасни неща плуваха в съзнанието му непрекъснато. Не можеше да ги спре. В миналото едва се бе удържал да изрича най-лошите си мисли на глас. Как можеше да се въздържи да ги мисли? Освен това Аарън можеше да се скрие в главата му и да не разкрива нищо. Може би неговите мисли бяха дори по-лоши от тези на Кал, но Кал нямаше как да го узнае.
Чу обаче как Гуенда говори откъм затрупаната с книги маса.
— Значи Кал те е отмъкнал до огромната автоморга, за да търси баща си, и си бил нападнат от елементал, но пак не ти е казал, че е Врагът на Смъртта?
— Мисля, че му е било трудно да го признае — каза Джаспър, с което изненада Кал. — Вероятно дори не е знаел дали ще му повярваме. Аз не бих. Разбира се, щях да се направя, че му вярвам, понеже бях отвлечен и никога не бива да казваш на похитителя си, че е луд.
— Теб често те отвличат — каза Гуенда без грам съчувствие.
— Вярно е, точно както го казваш — каза Джаспър — И защо защитавам Кал отново? Той е причината, поради която ме отвличат!
— Защото сте супердобри приятели? — обърка се Гуенда. — Ти си му помощник. Или поне един от помощниците.
— Важно е, че го отбеляза — рече Тамара, — понеже Пакостник е главният помощник.
— Не, не, не и не! — каза Джаспър, видимо ужасен. — Не може да мислите за мен по такъв начин! Аз съм негов съперник! С Кал винаги ще заставаме един срещу друг в битки за слава и любов! И колкото пъти загубя, толкова и ще спечеля! Аз съм големият му съперник!
— Щом казваш… — прие Гуенда.
Кал се усмихна въпреки всичко.
— Трябва да се видим с Майстор Руфъс — погледна към часовника си Гуенда. — Радвам се за това, понеже тук е скучно. Не мога да повярвам, че дойдохме заради предупрежденията на някакъв гущер.
— Уорън е бил прав и преди — намеси се Кал, без да е сигурен дали защитава гущера, или себе си. — Ще върнем тези книги обратно по местата им и ще продължим да търсим, докато не открием нещо.
— Както искаш — отговори Гуенда и изцъка на Джаспър, който я изгледа потресен. — Хайде, да не губим време.
— Хората цъкат на кучета — възмути се Джаспър, докато следваше Гуенда из стаята. — Не можеш да ми цъкаш!
— Цък — каза весело Гуенда. — Цък, цък.
Възмущението на Джаспър заглъхна, понеже двамата с Гуенда се отдалечиха и вече не ги чуваха. Тамара поклати глава и раздели товара на книгите между себе си и Кал.
— Може би сме параноични — каза тя, докато излизаха от библиотеката. — Може пък Уорън наистина да не е имал нищо конкретно предвид.
— Никой не може да ни обвини след всичко, което преживяхме — каза Кал.
Искаше му се Аарън да се появи в главата му и да му каже какво да отговори на Тамара, която изглеждаше уморена и разтревожена. Аарън обаче продължи упорито да мълчи.
— Предполагам, че си прав — наклони глава Тамара.
Какво ли си мислеше? На Кал му идеше да блъсне главата си в стена, но бяха стигнали до стаите си и Тамара отваряше вратата с гривната си. Хвърлиха книгите на масата. Кал искаше да й предложи да идат до Галерията да хапнат, когато Тамара вдигна „Бездна и душа за начинаещи“ и я отвори напосоки.
— Противоположността на Хаоса — прочете тихо — е човешката душа.
После шумно си пое дъх.
— Кал… съжалявам. Не за това, че ти казах да не съживяваш Аарън, а задето не опитах да разбера защо си имал нужда да го направиш. Всички ти повтаряха, че си виновен за смъртта му. Сигурно си мислел, че единственият начин да поправиш нещата, е като го съживиш.
Ако трябваше да бъде честен, Кал бе знаел, че това е лоша идея. Не знаеше обаче какво друго може да направи или каже.
— Не исках да съживя Аарън само за да се почувствам по-добре — обясни той. — Искам да кажа… да, наистина се чувствах виновен. Но и изплашен. Винаги се боях какво може да стане, ако не се наблюдавам постоянно заради възможността да стана истински злодей. Аарън обаче бе мой приятел и вярваше в мен, а аз не исках да е мъртъв. Това бе всичко.
Очите на Тамара заблестяха, едва сдържаше сълзите си.
— А аз избягах и те изоставих — каза тя. — Сигурно си смятал, че вече изобщо не вярвам в теб. Разбрах, че съм сбъркала, веднага щом се върнах в Магистериума. Смятах, че маговете ще ни спасят, че Асамблеята ще помогне, че те са възрастни, а ние деца. Но те се оказаха безсилни. Не могат да оправят всичко.