— Никой не може — рече Кал.
Тамара изглеждаше толкова тъжна, че той отчаяно искаше да я прегърне — но дали тя би искала това?
— Не е твоя вината, че си им повярвала.
— Вярвам в теб — каза тя. — Ти си мой приятел, Кал, а аз…
— Не бих искал да сме само приятели — каза той.
Тя го погледна ококорена, сякаш не можеше да повярва, че е казал това. Кал усети как ударите на сърцето му отекват през цялото тяло. И сам не вярваше какво бе изрекъл.
— Извинявай — каза той, — просто това е истината. Харесвам те, Тамара. Всъщност аз…
Тя се надигна на пръсти и го целуна. Кал се почувства като ударен от гръм. Първия път, когато се бяха целунали, бе твърде смаян, за да реагира, но този път уви ръце около нея, както му се искаше отдавна. А Тамара прегърна него и усещането бе върховно. Тя погали нежно бузата му, докато той я целуваше, а това бе дори още по-върховно. Ухаеше на розова вода и Кал бе почти сигурен, че това е най-хубавата целувка, която някой някога е получавал в историята, и би взела златен медал от Олимпийските игри, ако там имаше такава дисциплина.
ХЕЙ, АЗ ОЩЕ СЪМ ТУК! — развика се Аарън в главата на Кал и го накара да се отдръпне от Тамара. Той очевидно бе ужасен от целувката.
— Кал? — попита Тамара объркана.
Гледаше го замечтано усмихната, което го подтикваше да я целуне отново, но се сети, че тя сигурно ще се разяри, ако разбере за Аарън.
— Ъъъм… мисля, че избързваме. Че трябва да…
И ето че мислите го изоставиха.
СПРЕТЕ! — извика Аарън.
— Спрем — повтори Кал.
Тамара примигна. Изглеждаше обидена.
— Добре — каза тихо тя, — но мислех, че го искаш.
— О, искам го! — каза Кал, може би твърде нетърпеливо. — Наистина, ама наистина. Само че просто…
Мисля, че трябва да изчакам и да видя дали ти наистина си сигурна — рече Аарън.
Кал повтори думите. Звучаха хубаво и мъдро. Зряло. Тамара обаче отново го гледаше странно.
Искам да сме сигурни, че връзката ни почива на взаимно доверие — подсказа Аарън.
Кал изрече и тези думи, като опита да прозвучат убедено. Да изглежда като човек, който вярва в това, което говори. Тамара скръсти ръце пред гърдите си и присви очи към него.
— Говориш като Аарън — каза след кратка пауза.
— Но това е хубаво, нали? — отговори той.
— Не е лошо — каза тя, което не прозвуча съвсем като съгласие. — Предполагам, че той липсва и на двама ни по различен начин.
После постави топла длан върху бузата му.
— Лека нощ, Кал!
И се прибра в стаята си, като остави Кал сам да легне на малкия си креват. Пакостник скочи и направи няколко кръга, преди да седне право върху краката му, но Кал не можеше дори да се подразни от това. Нещата вървяха толкова добре с Тамара, та почти бе забравил, че пази още една тайна. Вече го бе търпяла толкова дълго. Дали изобщо щеше да му повярва?
Кал — намеси се Аарън, — трябва да ти кажа нещо.
Знам какво искаш да кажеш — отговори Кал, като си спомни колко страхотен бе мигът, когато двамата с Тамара бяха заедно и нищо друго нямаше значение.
— Че трябва да й повярвам. Знам. Трябва да й кажа. Просто искам всичко да е нормално.
Не е това. Намерих нещо в главата ти. Нещо странно.
Нещо в главата му? Кал затвори очи и усети как го наляга огромна умора. Каквото и да знаеше Аарън, не искаше да го чува.
— Не сега — каза той. — Просто не сега.
Глава шеста
Кал сънуваше, а в съня си бе възрастен маг в град, който не познаваше. Вдигна ръце и черните мълнии на Хаоса проблеснаха между тях. Изпита усещане за увереност и всепомитаща сила. Тя му напомни какво изпитваше, когато Хаосът течеше през тялото му, само дето сега знаеше как да го насочва.
Сигурно това бе чувството да си като Константин Мадън.
Черният пламък се изстреля от пръстите му. Все едно бе гръмовержецът Зевс — можеше да изпепели целия свят без усилия. С няколко движения на пръстите си насочи унищожителния огън, като започна да поваля маговете, които се мъчеха да избягат. Огньове изригнаха от покривите на сградите. Една часовникова кула гореше. Нямаше противотежест, но това беше без значение. Вече нищо нямаше значение.
Само силата.
Кал се събуди със стон. Косата му бе залепнала за челото от пот. Отне му няколко дълги мига, за да си спомни кой е и къде е — в леглото си в Магистериума.