Изрита завивките, като се надяваше студеният въздух да го разбуди и откъсне от съня. Той бе ужасен, но и някак прекрасен…
Добре ли си? — попита притеснен Аарън.
Мисля, че да — отвърна Кал. — Просто сънувах кошмар.
Това бе Константин — каза Аарън. — Спомените му. Няма какво друго да е било.
И преди съм имал странни сънища — възрази Кал. — Невинаги означават нещо.
Извинявай за преди — каза Аарън. — Нека само ти кажа какво намерих, става ли? После може да се разберем как да се оправим с целувките… докато съм тук.
— Ще се оправим, като не се целувам, ясна ми е работата — въздъхна тежко Кал. Поне в спалнята си можеше да разговаря с Аарън, без някой да помисли, че е полудял. — Давай.
В главата ти има нещо заключено — каза Аарън. — Не знам как да го опиша, но тук е като в огромна стая без прозорци. Мога да усещам това, което не виждаш. Има потоци, емоции, които минават покрай мен, а мислите ти са като думи в главата ми. Но докато не разговаряхме, почувствах, че се ударих в заключена врата по средата на стаята. Вътре в нея е затворено нещо.
— Като потиснат спомен? — попита озадачен Кал.
Мисля, че това са спомените на Константин — отвърна Аарън. — Мисля, че някой ги е затворил там, така че да нямаш достъп.
— Но защо някой би направил това?
Нямам представа — раздразнено отвърна Аарън. — Може би, когато си скачал от тяло в тяло, бебешкият ти мозък е заключил всички тези спомени, понеже не е могъл да ги обработи.
Звучеше съвсем логично.
— А може би са щели да ме накарат да осъзная, че съм възрастен, пленен в бебешко тяло. Може би Константин е смятал, че ще полудее от това?
Не зная, но мисля, че трябва да ги отворим.
Кал скочи от леглото и поклати глава, макар да знаеше, че Аарън не може да го види.
— Само това не!
Но защо?
— През цялото време, докато бях с Майстор Джоузеф или около Анастасия Таркуин, те настояваха да си спомня какъв съм бил като Константин Мадън, понеже смятаха, че неговите спомени ще… де да знам, ще заместят моите. Ами ако от тези спомени спра да бъда Кал?
Аарън замлъкна за дълго.
Мислех, че тези спомени ще са като моето присъствие в главата ти. Аз пак съм си аз, въпреки че чувам мислите ти.
— Но душата на Константин бе моя. Може би ще ги чувствам като мои спомени. Но дори да не стане така, ако тези спомени са много, много лоши?
Бе уплашен, осъзна той, не само от възможността да се превърне в Константин, но и да се изправи срещу всички ужасни неща, които бе сторил.
Ами ако си спомнеше нещо чудовищно? Например смъртта на собствената си майка?
Не бях помислил за това — призна си Аарън. — Но ако някога решиш да погледнеш в спомените, знай, че и аз съм в главата ти. Ще направя всичко, за да може и ти да останеш.
— Нека помисля върху това.
Кал се почувства като страхливец.
Беше рано, но знаеше, че няма да може да заспи отново. Вместо това стана, взе кърпата и новите си дрехи и отиде в банята, а Пакостник го последва. Изкъпа се бързо, докато Пакостник пукаше сапунени мехурчета с език, кихаше и после им ръмжеше.
След банята Кал се върна в стаята си и с изненада видя как Джаспър прави гимнастика гол до кръста в общата стая.
— Какво правиш?
— Загрявам за предстоящия ден — отвърна Джаспър, все едно Кал бе странният от двамата. — Настройвам се да правя магии.
— Аха! Ясно.
Докато разходи Пакостник и се върне, и двете момичета бяха станали — Гуенда с лилава копринена кърпа над плитките си, Тамара, прозяваща се, докато носеше пастата си за зъби към банята. Реалността беше, че Джаспър и Гуенда наистина бяха новите съквартиранти на Кал и част от неговата група чираци, а той не бе сигурен как се чувства заради всичко това. От друга страна, поне не го бяха заварили да целува Тамара.
Кал тъкмо бе оставил малко кучешка храна за Пакостник, когато вратата се отвори и влезе Майстор Руфъс.
— Днес, чираци, ще продължим да се обучаваме за металите както от научна, така и от магическа гледна точка. Кал, ще се присъединиш към нас след среща с маг от Асамблеята.