Чувствам се като призрак — каза му Аарън. — Виждам всичко, но не мога да направя или кажа нищо.
— Какво става с вас, Джаспър? — попита накрая Гуенда след поредното странно махване от Селия. — Вие двамата гаджета ли сте, или не?
— Сложно е — каза Джаспър. — Селия иска да се отрека от Кал и да подам оплакване, че са ме преместили в групата чираци на Майстор Руфъс.
— Това е нелепо — каза Кай. — Половината в училище биха убили да бъдат ученици на Руфъс.
— Той изглежда си пада по убийци — сякаш излая Селия, която очевидно бе чула разговора им и ги гледаше кръвнишки.
Всички снижиха гласове.
— Очевидно не можеш да направиш това — прошепна Гуенда.
— Не, разбира се — отвърна Джаспър.
— Кал е твой приятел — добави Раф.
— Не е до това — възрази Джаспър. — Не мога да й слугувам! Един Де Уинтър не прави каквото му кажат! Един Де Уинтър е независим!
Кал си помисли, че бащата на Джаспър изобщо не е независим. Беше заключен в Паноптикона и бе опетнил името Де Уинтър. Джаспър обичаше да се оплаква, и то много. Но все за малки неща. Никога за положението на баща си. Сигурно обаче това го измъчваше.
— Селия не може да се държи до безкрай толкова глупаво — каза Тамара. — Невероятно е, че получава каквато и да било подкрепа.
— Мисля, че половината училище е на нейна страна — каза тихо Кай. — Има много хора, които не харесват Кал и му нямат вяра. Някои дори смятат, че той е Врагът на Смъртта в униформа от Златната година.
— Ами хората, които всъщност ме харесват? — попита Кал.
Беше му прилошало.
— Ето ни на тази маса — отговори Гуенда.
— Не сме само ние! — възрази Тамара. — Има и други хора, които те харесват, Кал. Освен това и Пакостник те харесва. Както и Уорън.
— Уорън не харесва никого — отвърна Кал и избута чинията си.
Помисли за мечтата си да отиде в Колегиума. Все така ли щеше да я кара?
Внезапно Кай се изправи. Кафявите му очи срещнаха тези на Кал и той тъжно поклати глава.
— Съжалявам — каза и отиде на масата на Селия.
Всички го изгледаха втрещени.
— Той е гадже на Чарли — наруши мълчанието Раф, — който е напълно на страната на Селия. Трябва да го разберете. Беше му много трудно.
— Това си е подготовка за битка — каза мрачно Джаспър.
Не прозвуча като шега. Кал почти си представяше тънката червена линия, разделяща масата му от тази на Селия.
Докато ровеше с вилица из лишеите си, той осъзна, че трябва да направи нещо.
Само че не знаеше какво.
Упражненията следобед се проведоха в гората и включваха ученици от Златната и Желязната година. Големите трябваше да придружат по-малките деца, докато разглеждат района около Магистериума и опитват да овладеят научената наскоро магия.
— Не ги оставяйте да се изгубят — каза Майстор Руфъс. — Това ще е добре за всички ви: да се грижите за по-малките магове, да им помагате и да разберете колко далеч сте стигнали със собствените си занимания.
— Никой няма да иска да си партнира с мен — каза Кал на Тамара, а после се почувства леко засрамен.
Приятелите му и без това трябваше да понасят враждебността на близките си заради това, че са приятели с Кал. Нямаше нужда и да им мрънка.
— Може пък да има някой малък злодей — потупа го успокоително по рамото Тамара.
Той я изгледа кръвнишки, а тя му се усмихна бодро.
— Само така. Малкият злодей ще те хареса такъв.
Джаспър междувременно се пъчеше с мисълта, че някой ще се впечатли.
— Имам много мъдрост, която да предам на младите — поясни той на Гуенда. — Важното е да си намеря достоен чирак.
— Мисля си, че никой от тях не те заслужава — каза му Гуенда и той кимна замислен.
— Права си.
— О — добави тя, — знам.
След като минаха през Портата на Мисиите, Кал забеляза, че гората е странно тиха. От дърветата не се чуваше птича песен. Не свиреха дори щурци.
Погледна към останалите. Тамара и Майстор Руфъс също бяха замръзнали. Тишината бе наистина зловеща. Гората никога не бе тиха — винаги се обаждаха птици, чуваше се шумоленето на животни в далечината. Но сега нямаше нищо. Кал се готвеше да каже нещо на Майстор Руфъс, когато портите на Магистериума отново се отвориха и още чираци излязоха с Майсторите си. Внезапно стана трудно да чуеш тишината заради човешката глъч.