— Ние и сега можем да бъдем приятели, Кал — омекна изражението на Тамара.
Не можеше да повярва, че това е подействало! Аарън винаги знаеше какво да каже и сега, понеже живееше в главата му, Кал също знаеше! Това беше страхотно!
— Добре — каза той, тъй като не получи нови инструкции. — Чудесно!
Тамара се приведе и разроши козината на врата на Пакостник, което накара вълка да се оплези от щастие.
— Добре изглежда, въпреки че вече не е обсебен. Дори не ми се струва различен.
Сега й кажи, че те е грижа за нея, направил си лоши избори и съжаляваш за тях — подсказа Аарън.
Няма да кажа това — помисли в отговор Кал. — Ако й кажа, че ме е грижа за нея, ще ми се изсмее. Но ако не кажа нищо друго, всичко това може да отмине.
В отговор получи мълчание. Начумерено мълчание.
— Мисля за теб — каза Кал и Тамара се изправи.
И двамата с Пакостник го погледнаха изненадани.
— Взех лоши решения. Наистина лоши. Най-лошите, които някой някога е вземал.
Пресоли манджата — скара му се Аарън.
— Исках да си върна Аарън — продължи Кал и Аарън притихна в ума му. — Двамата с Аарън сте най-добрите ми приятели, заедно с Пакостник, но той не ме съди.
Пакостник излая. Устните на Тамара потрепериха, сякаш се сдържа да не се усмихне.
— Не искам да те притискам — каза Кал. — Помисли колкото време трябва, преди да решиш как се чувстваш. Просто искам да знаеш, че съжалявам.
Тамара дълго остана смълчана, а после дойде до него и го целуна по бузата. По тялото на Кал мина искра и той едва сподави подтика да я прегърне.
Отвратително! — каза Аарън.
— Това не означава, че съм ти простила или отново сме там, където бяхме и преди — отдръпна се Тамара. — Не сме гаджета, Кал.
— Знам — отвърна Кал.
Не очакваше друго, но усети тъпа болка в сърцето си.
— Но сме приятели — каза тя и очите й заблестяха предизвикателно. — Виж, всички тук вярват в различни неща за теб. Не знаят как си съживил Аарън. Знаят, че Майстор Джоузеф те е отвлякъл и че си помогнал да победят него и Алекс.
— Това… — каза предпазливо Кал — … звучи добре?
— Знаят обаче и че носиш душата на Врага на Смъртта. Всички го знаят, Кал. Не знам как ще успеят да разберат, че ти не си той.
— Мога да си остана в стаята цялата година — огледа се Кал наоколо. — Ще се храня, като измагьосвам наденици болоня. Както направи Майстор Руфъс, когато пристигнахме за пръв път.
— Няма да стане — поклати глава Тамара. — Първо, нямаме никаква болоня. Второ, ще излезем и ще се изправим срещу тях. Трябва да имаш нормален живот на маг, Кал. Трябва да покажеш на всички, че си си ти, а не някакво чудовище.
Няма да живея като маг — помисли си Кал. — Това решава нещата.
Аарън не каза нищо. Кал бе почти сигурен, че не бива да споменава на Тамара предложението на баща си да прескочи Колегиума и да напусне света на маговете. Самият той не знаеше какво да мисли за този вариант.
— Добре — каза той, — навит съм. Къде да идем тогава? В Галерията?
— Първо имам да ти дам нещо — изненада го Тамара.
Тя отиде в стаята си, като разлюля плитка, а след това се върна с нож в ръка. С ножа на Кал, сътворен от майка му, с дръжка и ножница, украсени с виещи се орнаменти.
— Мири! — пое си дъх той и взе оръжието. — Благодаря ти, Тамара!
Сега, ако някой те закача в трапезарията, ще можеш да му отрежеш главата — весело помисли Аарън.
Кал се задави, но за щастие Тамара го отдаде на емоцията и го потупа по гърба, докато поривът не отмина.
Глава трета
Кал изпита дежа вю, когато влезе в трапезарията. Чувстваше се на познато място, но нищо не беше както трябва. Осъзна причината — познаваше малко от другите ученици. Големите бяха завършили. Не познаваше никого от Желязната и почти никого от Медната или Бронзовата година. Дори учениците от Златната и Сребърната година му се струваха различни. Някои имаха подобни на мъх бради. Кал посегна към собственото си лице. Трябваше да се обръсне тази сутрин. Така и Тамара щеше да е по-доволна.
Съсредоточи се — каза му Аарън.
Ако Аарън беше тук в различно тяло, нямаше да забрави да се обръсне. Щеше да оформи брадата си с естествени умение и сигурност и всички щяха да му се възхитят.