Выбрать главу

Скоро ще намерим тяло — подкрепи го Аарън.

Чакай малко! Какво? — помисли си Кал.

Но преди да може да се разтревожи истински относно това, Тамара го извика до масата с храна. Със стомах, сякаш вързан на възел по пътя към Магистериума, той не бе ял много, но с Тамара до себе си се чувстваше много по-добре и установи, че умира от глад.

Взе си зелени лишеи, няколко парчета голяма гъба и подобни на лилави топки кнедли в син сос.

Вземи си и торта от репи — каза Аарън. — Хубава е.

Кал никога не бе опитвал тортата от репи, която му изглеждаше като направена от безоки риби, но този път си сипа няколко парчета в чинията. Взе чаша чай и последва Тамара. Намери маса, на която щяха да са само двамата, остави подноса си и се огледа, все едно предизвикваше някого да се приближи.

Никой не го направи. Мнозина гледаха към масата им и си шепнеха, но никой не идваше.

— Хей, как е Кимия? — попита накрая Кал, колкото да наруши мълчанието.

Тамара завъртя очи, но се ухили изненадващо.

— Наказана е да не ходи в Колегиума за цяла година, задето е била гадже с Черния лорд Алекс и се е присъединила към злата му злодейска армия.

— Леле! — наклони глава Кал.

Вдигна очи и видя едни хлапета от Желязната година да приближават към масата им. Три момчета — едното бледо, със светлоруса коса, друго тъмнокожо и къдраво, а третото бе цялото в лунички.

— Здравей — каза бледото хлапе, — аз съм Аксел. Наистина ли си Врагът на Смъртта?

— Не е Врагът! — отвърна Тамара.

— Е — каза Кал, — не мога да отрека, че нося душата му. Но съм друг човек. Няма нужда да се боите от мен.

И трите момчета от Желязната година бяха направили крачка назад, когато ги заговори, затова не бе сигурен доколко ги е убедил. Гледаха го, все едно очакват да оголи зъби. Тогава Джаспър се появи зад него.

— Разкарайте се, зайци! — извика той, което ги накара да подскочат и да избягат до масата си.

Джаспър се разсмя гръмогласно. Беше с дори по-странна прическа отпреди — едновременно рошава и бодлива — и бе облякъл кожено яке над униформата си.

— Не ни помагаш — каза Тамара. — Трябва да се отнесем с разбиране към тях, не да ги плашим като малки деца на Хелоуин.

— И аз се радвам да те видя — изплези й се Джаспър, след което отиде при Селия.

Кал не можеше да не погледне към Селия, която носеше панделка вместо клипсовете за коса от предишните години. Някога бе много добра негова приятелка и дори бе искала да станат гаджета. Сега обаче не желаеше дори да го погледне.

— Здрасти!

Кал се извърна и видя Гуенда с поднос в ръка. Тя седна срещу тях и започна спокойно да се храни. Кал я гледаше изненадан. Това момиче или не следеше клюките в училище, или наистина не се впечатляваше от нищо.

— Какво става? — попита тя.

— Аз съм Врагът на Смъртта — отвърна Кал, в случай че не беше чула.

— Знам бе — завъртя очи тя. — Всички знаят. Жалко само за Алекс, беше хубавец.

— Не беше хубавец, а злодей — отвърна Тамара.

— Злодей, да. И това го знаят всички — каза Гуенда и махна през стаята. — Кай! Раф! Я елате тук!

Кай и Раф бяха застанали до маса с голям супник. Спогледаха се, свиха рамене и се присъединиха към тях. И двамата кимнаха на Кал, преди да започнат да ровят в храната си.

— Джаспър и Селия отново са заедно — каза Гуенда и ги посочи с вилицата си.

Кал проследи погледа й и видя, че Джаспър и Селия наистина са си взели подносите на отделна маса и са залепили устни като за шнорхели. Джаспър бе заровил пръсти в русата коса на Селия.

— След голямата битка при Майстор Джоузеф Селия реши, че Джаспър е герой — каза Раф, — и моментално се влюби в него.

— За втори път — уточни Гуенда. — Преди това го беше зарязала.

Скоро всички си говореха за това кой с кого ходи или е скъсал в училище, кои са новите Майстори и какви филми дават в Галерията. Аарън остана притихнал в ума на Кал и слушаше. Всичко беше нормално до такава степен, че Кал започна да се отпуска.

Точно тогава Селия се откъсна от Джаспър и улови погледа на Кал. Очите й бяха студени като лед. Джаспър опита да я издърпа, но тя скочи на крака и приближи масата на Кал.

— Ти! — сякаш излая тя и го посочи с пръст. Цялата зала притихна, все едно бяха чакали точно това. — Ти си Врагът на Смъртта!