— Селия, ти не разбираш… — скочи на крака Тамара.
— Разбирам. Всичко разбирам! Той измами всички ни! Константин Мадън е бил зъл и подъл, а сега Кал се вмъкна в Магистериума и Аарън Стюарт умря заради него!
Не беше заради теб — тихо се обади Аарън. — Не я слушай.
Но Кал не можеше да не я слуша.
— Селия — появи се зад нея Джаспър и я хвана за раменете, — хайде, ела. И без това е по-скоро Нескопосаният приятел на Смъртта.
Тя обаче отметна ръцете му от себе си.
— Имам роднини, които щяха да са още живи, ако не беше ти — каза Селия. — Константин Мадън ги изби. Това означава, че ти си ги избил. Точно както уби и Аарън.
— Не съм убил Аарън — успя да изрече Кал.
Лицето му пламтеше, пулсът му бе ускорен. Цялата трапезария го гледаше.
— Все едно си го направил! — сопна се Селия. — Обсебените от Хаоса и слугите на Врага те търсеха под дърво и камък, ти си едничката причина да дойдат в Магистериума!
Нещастният Кал не можа да се сети какво да отговори.
Вината не е твоя — обади се Аарън. Ала грешеше.
— Съжалявам — отвърна накрая Кал. — Не помня да съм бил друг човек, освен Кал, но бих направил всичко, за да си върна Аарън. Всичко, само и само да не бе умирал.
Селия сякаш изгуби устрема си. Тя погледна към хората, седнали на масата с Кал, и към Тамара. Очите й заблестяха особено, все едно преглъщаше сълзите си.
— Искаш да направиш така, че аз да изглеждам лошата — каза тя.
— Помниш ли как разпространяваше слухове за Аарън? — попита Тамара. — Не си съвършена, Селия.
Вратът на Селия поаленя.
— Кал е Врагът на Смъртта, мегаломан и чудовище. Но предполагам, че понеже не клюкари, е страхотен човек.
— Кал е добър човек и герой — каза Тамара. — Заради него армията на Врага е победена, а Майстор Джоузеф е мъртъв.
Последното е моя заслуга — каза Аарън и това едва не накара Кал да се задави от смях. Ако го бе направил, целият Магистериум щеше да реши, че Селия е права за него.
— Това е номер — каза Селия. — Знам, че е номер, дори всички да сте твърде глупави, за да го видите.
С тези думи тя се завъртя на пети и излезе от трапезарията.
— Все още обсъждаме… ъъъ… проблемите си — каза Джаспър и хукна подире й.
Кал се изправи. Вече не му се оставаше тук.
Всички го гледаха, а той искаше просто да започнат часовете и да остане сам с Тамара и Майстор Руфъс. Не можеше да се прави, че всичко е нормално.
Тогава проехтя съобщение:
— Всички чираци да се отправят към главната зала. Часовете от първата половина на деня са отменени за общо събрание.
Стомахът на Кал се сви. Беше сигурен, че това е свързано с него.
Глава четвърта
Застанал в Голямата зала, Кал си спомни първия път, когато бе стъпил там, заслушан в думите на Майстор Руфъс, с толкова силно биещо сърце, колкото и сега. Спомни си как се дивеше на блестящия под от слюда, скалните стени, оформени от течаща вода, огромните сталагмити и висящи сталактити, искрящата синя река, която се виеше през залата и те караше да внимаваш къде стоиш, макар пространството да бе огромно.
Тогава се беше страхувал от безоките риби и да не се изгуби в тунелите. Но сега тези грижи сякаш принадлежаха на друг човек.
Тамара го изненада, като стисна ръката му. Дали това означаваше, че все още го харесва? Че отново може да станат гаджета? Джаспър си бе върнал Селия, а беше пълен дървеняк. Може би и Кал имаше шанс.
Селия е проста пръчка — каза Аарън, което бе нетипично хапливо за него. — Не биваше да ти наговаря онези неща.
— Мислех, че харесваш Селия — каза Кал и Тамара го погледна изненадана.
Беше го изрекъл тихо, но явно недостатъчно.
— Харесвам я — каза тя, — или поне я харесвах. Но когато ти наговори онези неща, все пак обиди всички ни. Сега мисли, че сме твои безмозъчни слуги.
Тя цялата пламна от яд.
— Да ходи да яде безоки риби!
Все повече ученици се събираха в празната зала. Кал бе принуден да застане по-близо до Тамара, но нямаше нищо против.
— Какво стана с идеята, че трябва да подхождаме с разбиране към хората?
— Всяко правило си има изключения — отвърна Тамара. — Виж, на Селия може да й дойде акълът, просто е страшно…