Цялото тяло на Кал трепереше от освободеното наполовина напрежение, докато се връщаха към стаите си в Магистериума. Тамара вдигна ръка. Аарън се бе задъхал, все едно се бореше с паникатака.
— Мисля, че се справихме — каза Кал вече в общата стая. — Само трябва да минем през финалната порта. Завършихме Магистериума, без да ни вкарат в затвора.
Аарън кимна бавно, въздъхна и седна на дивана.
— Да се надяваме Златната порта да ни пусне. Благодаря и на двама ви, че ме върнахте към живот. Беше странно да го кажа, но още по-странно е да го постигна.
Тамара го удари по рамото.
— Добре дошъл отново! — каза тя и Аарън я прегърна.
И двамата се усмихнаха. Кал също се ухили.
— Какво е чувството да се върнеш? — попита Кал.
Аарън се обърна към него и макар лицето му да бе на Алекс, беше лесно да види другия дух отвътре.
— Имаш предвид да не ти дрънча в черепа? Малко е странно, все едно това тяло е костюм, които не ми е съвсем по мярка. Но е тихо и спокойно. Да живея в твоята глава бе като да живея в някакъв тайфун от самообвинения, инат и нелепи идеи.
Той се извърна към Тамара.
— Сериозно. Трябва да чуеш мислите, които не изрича на глас. Една от идеите му да победим Алекс включваше дъвка, кламери и…
— Добре, стига!
Кал прекъсна Аарън и започна да го бута към стаята на Джаспър. Надяваше се там да има допълнителна униформа.
— По-добре да се подготвим. Не бива да караме маговете да чакат.
Двамата с Тамара се отправиха към стаите си, за да се преоблекат. Пакостник спеше в леглото на Кал, вирнал лапи във въздуха. Кал изпита тревога — кой щеше да се грижи за Пакостник, ако не успееше да мине през последната порта? Потърка главата на вълка и се насочи към гардероба си.
Чиста тъмночервена униформа от Златната година висеше там. Предишните дрехи на Кал бяха съсипани, целите покрити с кал и кръв. В един момент завършването им през годините бе започнало да се размива. Това не беше първата порта, която минаваха в различен момент от останалите си съученици. Щеше обаче да бъде последната.
Преоблече се и отиде да вземе Мири, която стоеше на нощната му масичка. Закачи я на колана си. Беше готов.
Но не съвсем. На вратата му се почука и Тамара се промъкна в стаята. Тя също беше облечена в униформата от Златната година, бузите й бяха зачервени, а косата й вързана на плитка. Кал реши, че изглежда красива, и бе облекчен от това, че в главата му няма никой, който да му се смее. Можеше просто да гледа Тамара и да си мисли колко е хубава, и дори ако един ден тя решеше, че не го харесва, и дори ако този ден бе днес, докато беше негова приятелка, всичко идеше да е наред.
— Дойдох, защото исках да ти кажа нещо — заговори тя. — Нещо, което не успях да ти кажа преди.
— Какво? — притесни се леко Кал.
— Това — отвърна тя и го целуна.
За миг Кал се притесни, че няма да може да мръдне от изненадата. После прегърна Тамара и отвърна на целувката й. Почувства се сякаш лети. Тя го прегърна около врата и го притисна още по-близо до себе си. Целувката им бе невероятно мека и сладка, а в същото време звезди и комети избухваха в мозъка му.
Тамара се отдръпна леко и в очите й имаше сълзи.
— Ето — каза тя, — това не можех да направя, докато Аарън бе в главата ти.
— Искрена ли си? — каза той. — В смисъл… наистина ли ме харесваш? Защото… аз те обичам, Тамара. Искам да ти бъда гадже.
Вече трудно щяха да останат само приятели. Явно бе полудял временно. Загледа я притеснен, когато очите й се присвиха. Боже, ще вземе да каже „не“! Ще каже, че го е целунала, за да се разделят, или от съжаление, или понеже е смятала, че той така и така скоро ще умре.
— И аз те обичам — каза тя, — а идеята някоя друга да ти е гадже, адски ме дразни. По-добре да съм аз.
Този път Кал я целуна и тя се изправи на пръсти, за да отвърне на целувката му. Още се целуваха, когато Пакостник се разлая. Разделиха се със смях, а вълкът започна да драска по вратата на спалнята му.
— Ох, това означава, че там има някого — каза Тамара. — Предполагам, че трябва да видим дали не е Майстор Руфъс.
Излязоха в хола, хванати за ръце. Не беше Майстор Руфъс. Бяха Гуенда и Джаспър, който погледна хванатите им ръце и повдигна вежди.
— Във въздуха ухае на любов — каза той.
— Млъквай, Джаспър — цапна го Гуенда леко по лакътя.
— Аха — глуповато изломоти Кал.