И той можеше да ги закача, че се целуват, но в момента не искаше да се закача с никого. Беше твърде щастлив и твърде уплашен. Странна комбинация.
— Трябва да ви отведем до последната порта — каза Джаспър. — Маговете чакат. Не е честно, че вие ще завършите по-рано, а аз не. Така определено ще спечелите по-хубаво място в Колегиума. — Той въздъхна. — Но поне татко ще оцелее.
Кал кимна. Не можеше да се принуди да съжали, че бащата на Джаспър остава в затвора, задето бе помагал на Майстор Джоузеф, но бе щастлив, че нищо друго няма да му се случи, защото съчувстваше на приятеля си.
— Колегиумът вероятно ще ни забрани да стъпваме там — каза той в опит да оправи настроението му, — за да не вземем да го изравним със земята по погрешка.
— Аха — каза Тамара, — а изборът между това да завършиш рано или да те пратят в затвора, не е особено труден.
Точно тогава Аарън излезе от стаята на Джаспър. Всички замръзнаха. Носеше униформа, която всъщност му ставаше, затова Кал предположи, че тя не е на Джаспър.
Усмивката на Аарън издаваше нервност, но и надежда.
— Преди… не бях на себе си. Но сега съм добре. Надявам се, че можете да ми простите.
— Вече си от нашите, нали? — попита Джаспър и Аарън кимна.
— Хм! — погледна го Джаспър преценяващо.
— Хайде — каза Гуенда, — нека разберем какъв е отвътре.
Заедно тръгнаха през пещерите на Магистериума, като минаха покрай стая с дълги сталагмити и изпускаща пара кал, която затопляше въздуха. Минаха през друг праг и се озоваха в Залата на завършващите. Арка, която Кал не бе виждал досега, блестеше със златна светлина. Думите „Прима Материя“ бяха издълбани в стената отгоре, сякаш осветени от жлебовете си.
Малка тълпа се бе събрала като свидетели. Майсторите Руфъс, Милагрос и Норт. Господин и госпожа Раджави. Гуенда и Джаспър пожелаха на Кал и Тамара късмет, преди да прекосят залата и да застанат до учителите си и маговете от Асамблеята.
Майстор Руфъс се бе усмихнал някак тънко, но се отпусна, когато влязоха.
— Тамара, Алекс, Кал, готови сте да минете през финалната порта на Магистериума, Портата на Баланса. Предишните ви обучения позволиха да минете през контрола, афинитета, сътворението и трансформацията. Преди много време минахте през Първата порта, Портата на Контрола, и се превърнахте в истински магове. Сега, щом преминете Портата на Баланса, няма да бъдете просто магове, но и бойци на доброто в света на магията. За да преминете през портата, трябва да оставите настрана собствените си желания и емоции, за да помогнете на другите. Ако виждате портата, значи сте готови да бъдете изпитани. Тамара Раджави, ти си първа.
Тамара пристъпи напред и мина през портата с изправени рамене. Както бе направила с първата порта преди години, вдигна ръка да я докосне, а после се скри от погледа им.
— Сега е твой ред, Алекс Страйк.
— Добре — каза Аарън.
Изглеждаше притеснен. Обърса длани в панталоните си и доближи портата. След това си пое дълбоко дъх и мина през нея, като също изчезна.
Кал не виждаше никого от тях. Не знаеше дали са минали от другата страна. Виждаше само неумолимото изражение на Майстор Руфъс и очите на останалите магове, които очакваха присъдата му.
— Твой ред е, Калъм Хънт — обяви Майстор Руфъс.
Кал преглътна и тръгна към портата.
— Чакайте! — извика глас. — Спрете!
Кал се завъртя и изненадан видя Алистър. Изглеждаше както винаги, само краищата му бяха леко размазани и не носеше очилата си. Погледна към Майстор Руфъс и Кал осъзна, че учителят му трябва да е извикал баща му за церемонията.
— Трябва да приключваме с това сега — каза Майстор Норт.
Алистър изчезна и се появи отново само на метър от Кал, който пристъпи към баща си и двамата се прегърнаха бързо. Алистър бе започнал да се чувства плътен. Кал почти усещаше материята на якето му.
— Някога аз минах през Портата на Баланса — прошепна Алистър. — Ти също ще се справиш. Ти си мой син.
— Знам.
Невероятно спокойствие обзе Кал. Той пусна баща си. Някъде някой мърмореше, че в Залата на завършващите е допуснат Погълнат, но никой не направи нещо по въпроса.
„Много неща са се променили в Магистериума“, помисли си Кал, като направи последната стъпка към Портата на Баланса. Зад него се чуха окуражаващи викове — от Алистър, Гуенда, Джаспър, дори от господин и госпожа Раджави.