Не беше сам. Беше подкрепян, а от другата страна го чакаха най-добрите му приятели.
Пое си дълбоко дъх и мина през портата.
Озова се в окото на буря. Пред очите му минаха сцени от живота му — ледената пещера, старият скейтборд, кухнята на Алистър, пълната с ученици трапезария, лекциите на Майстор Руфъс, смехът на Аарън и Тамара, Пакостник като малко вълче, скрито в якето на Кал. Любов към всички тези неща се издигна в него и изпълни сърцето му.
Видя как златната кула пада, как Алекс лети на дракона си, как Дрю е провесил Аарън над чудовището на Хаоса, как Анастасия издъхва, как Майстор Джоузеф го гледа. Не изпита гняв. Беше над тези неща. Беше победил тези хора. Доброто в него бе победило и около него нямаше чужди спомени — нито на Константин Мадън, нито на Маугрис. Само негови спомени.
Разбра кой е.
Калъм Хънт.
Бурята утихна. Спокойствието, което я последва, бе почти оглушително. Стоеше от другата страна на портата с Аарън и Тамара, които му се усмихваха. И тримата се бяха справили. За миг тълпата не ги виждаше, макар Кал да виждаше маговете в далечината, загледани с трепет към портата. След миг илюзията щеше да се разпадне, но сега бяха заедно и невидими.
— Справихме се — каза Тамара и хвана Аарън с една ръка и Кал с другата. — Заедно.
Кал и Аарън също се хванаха за ръце.
— Трябва да се закълнем, че няма да сме като другите господари на Хаоса — каза Аарън на Кал, стиснал силно ръката му, — че няма да сме като Маугрис. Че когато остареем и часът ни удари, ще си отидем. Че няма да повтаряме старите ужаси.
— Няма да крадем тела — кимна Кал.
— Но ще се пазим — добави Тамара, — вие един друг, аз вас двамата. Ако някой наруши обета, другите двама трябва да го спрат. И аз съм една от вас. Разбрано?
Аарън се усмихна и в погледа му имаше нещо странно, нещо, което не се бе показвало в тези някога чужди очи.
— Заклевам се — каза той, — заклевам се в Дявола и в Бога. Докато съм жив, никога повече няма да открадна чуждо тяло.
Кал го погледна в очите.
— И аз се заклевам — каза той. — От сега нататък ще играем по правилата.
Той се усмихна на Аарън и сподави внезапния порив на съмнение. Вече бе добър човек. Вече и двамата бяха добри хора.
Просто трябваше да си останат такива.