Звук като от масивен метален гонг отекна над главите им. Метална магия. Кал почувства как вързаната за бедрото му Мири вибрира в тон. Чу се звук от всмукване и внезапно Майстор Руфъс надвисна над тях и ги погледна отвисоко. Зад него имаше още магове, някои познати, други не. Майстор Норт бе във въздуха от едната страна, а Майсторите Рокмапъл и Милагрос от другата.
Кал не бе виждал Майстор Руфъс от бойното поле. Полазиха го тръпки при спомена. Едва не бе загинал. Твърде голям бе шансът да изгуби всичко, за което се беше борил.
— Ученици — гръмна гласът на Майстор Руфъс, подсилен от въздушната магия, — извикахме ви, понеже знаем, че сте измъчвани от слухове и тревога. Действително, магическият свят е в дълбока криза. Майстор Джоузеф, служителят на Врага на Смъртта, опита да ни унищожи в името на Константин Мадън. Ала той бе победен.
Думата отекна гордо.
— Всички имаме близки, минали на страната на Врага от страх или за лична изгода.
Учениците започнаха да си шушнат. Кал осъзна, че мнозина зяпат Джаспър, и внезапно в паметта му изплува почти забравеният спомен как страж от Асамблеята отвежда бащата на Джаспър от бойното поле с вързани ръце.
— Мнозина от тези магове сега са в Паноптикона или в плен на Асамблеята. Отнасяйте се към тези, които имат такива роднини, със съчувствие. Тяхното огорчение от обичните им хора е достатъчно силно.
Джаспър стана морав и сведе очи към пода.
— Това трябва да ни е за урок, че не бива да оставяме страха да ни владее — каза Майстор Руфъс. — Злите езици, подозрението към вашите другари чираци, всичко това иде от страха. Ала в сърцето на един маг няма място за страх. Страхът от смъртта тласна Константин Мадън по пътя към безумието. Когато страхът ни владее, забравяме кои сме в действителност и на какво добро сме способни.
Тълпата притихна.
— Между нас има такива, от които може да се боите, понеже не ги разбирате — продължи Майстор Руфъс. — Калъм Хънт, нашият Макар, затвори последната глава от мракобесното завещание на Врага на Смъртта. Когато настъпи моментът за избор, той избра реда и законността, доброто и човещината. Винаги ще има зло, което се надига, за да ни завладее, но и добро, за да го победи.
Руфъс кръстоса ръце пред гърдите си.
— Искам аплодисменти за Калъм Хънт.
Ръкоплясканията бяха доста вяли. Тамара пусна ръката на Кал, за да може да ръкопляска, а другите бавно се присъединиха. Не беше като на мач след гол, но бе по-добре от нищо. Звукът заглъхна бързо, след като Майстор Руфъс и останалите магове слязоха на земята и величествено тръгнаха из залата, давайки знак, че срещата е приключила.
— И сега какво? — попита Кал, който се отдръпна, когато другите ученици започнаха да излизат.
Не искаше допълнително внимание към себе си.
— Имаме време — сви рамене Тамара. — Предполагам, че може да се върнем в стаите си.
— Добре — отвърна Кал със смесени чувства.
Искаше да остане насаме с Тамара, но се притесняваше, че може би не знае какво да й каже. Все пак едничката причина тя да не му се сърди, беше в това, че Аарън му бе диктувал какво да каже, а тя харесваше нещата, които Аарън говори, може би защото всъщност бе харесвала него. Поне така бе помислил Джаспър. Така мислеше и Кал, ако трябваше да бъде честен. Всички харесваха Аарън повече от него. Защо с нея да е различно?
Нали ти каза, че те харесва — каза Аарън и Кал направи гримаса.
Нямаше против това, че Аарън чува мислите му, но му се искаше някак да скрие какво мисли за самия Аарън.
Искаш, но не можеш — подразни го Аарън.
Кал въздъхна и тръгна отново по коридорите на Магистериума, като опитваше да не мисли за нищо. Може би можеше да изведе Пакостник на допълнителна разходка. Вълкът обичаше да тича на воля.
Кал размаха гривната си пред вратата на стаята им и след като тя се отвори, завари Майстор Руфъс да ги чака вътре. Бе седнал на дивана и гледаше към Кал и Тамара изпод рунтавите си изразителни вежди.
— Добре дошъл обратно в Магистериума! — каза той. — Надявам се, че си щастлив отново да бъдеш тук.
— По-приятно е, отколкото в Паноптикона — каза Кал. — Голяма реч дръпнахте.
— Да — каза Майстор Руфъс, — и аз си я харесах. Надявам се да сте готови за следващия урок. Може и да сте научили достатъчно за магията, за да преминете Сребърната порта, но не сте овладели същите заклинания като останалите групи чираци. Ще трябва да се понапънете, за да ги настигнете.