— Постъпи благородно — защити го Кал.
— Иска в отбора да е с хора, на чийто фон да изглежда по-кадърен.
Джаспър я погледна смъртно обиден, ала не възрази.
— Отбори! — каза Майстор Милагрос, като привлече вниманието им към себе си. Носеше някаква кошница. — Искам всеки чирак да вземе една от металните пръчки и да я омагьоса така, че тя да намери друг метал. В Магистериума има изобилие от метални резерви. Вие решавате кой метал искате да засечете. Отборът, който намери най-много метали през следващия час, печели.
Кал погледна към Майстор Руфъс и му стана ясно, че учителят им чака да вдигнат ръце и да попитат нещо от сорта на „как да омагьосаме пръчките“?
— Късмет! — пожела Майстор Милагрос и двата отбора се отправиха да изпълнят задачата.
Майстор Руфъс поклати глава и Кал се почувства сякаш вече се е провалил на някаква важна задача.
Той почувства метала в ръката си хладен и по-тежък от очакваното.
— Добре — каза на отбора си, — какво правим сега?
Гуенда завъртя очи и прибра един кичур зад ухото си.
— Видя ли, Джаспър?
Благодарността на Кал за това, че Гуенда бе готова да седне до него, бързо се изпаряваше.
— Бях в затвора, а после ме отвлякоха — сопна се Кал. — Не съм бил на плажа с мелба в ръка.
— Аз чух, че Тамара те била отвлякла — каза Кай, като я погледна любопитно.
— Просто ни помогни — каза Тамара — за доброто на отбора.
— Добре — примири се Гуенда. — На практика караме пръчките да търсят метал вместо вода. Пресегнете се в метала и помислете какво искате да намери. Пръчките имат късчета други метали в тях, така че може да ги накарате да търсят злато, мед, алуминий или каквото там се сетите.
— Най-умно е да разделим металите — каза Тамара, което бе наистина умно.
— Аз ще поема волфрама — кимна Гуенда. — Кай, ти вземи медта. Тамара, ти вземи златото, а…
— Аз съм капитанът на отбора — напомни им Джаспър. — Аз ще взема златото. За Тамара остава среброто. Другото е наред. На Кал може да оставим алуминия.
Кал дори не бе сигурен какво точно представлява алуминият, освен фолио, в което баща му убиваше остатъците от вечерята. Нямаше какво да направи обаче, освен да се съгласи.
— Хубаво — каза той и се съсредоточи върху металната пръчка в ръката си.
Опита да си представи, че е вълшебна пръчка. В крайна сметка, макар че по телевизията в света на нормалните хора маговете често вадеха пръчки и казваха „Абракадабра“, в живота беше доста по-различно. Щеше да размаха тази пръчка и тя да го отведе към най-скучния измежду всички метали. Пък после можеше да си увие в него сандвич с лишеи.
Кал се съсредоточи и опита да намери нещо подобно на фолиото, с което бе израсъл. Съсредоточи се в сребристия сияен отблясък, докато не почувства резонанс.
Справяш се — окуражи го Аарън.
Кал почувства движение в металната пръчка, която държеше. Тя се завъртя леко и после се изпъна, като едва не го издърпа напред. Той се остави да го води като Пакостник на каишка. Чуваше гласовете на останалите да коментират възбудено и невярващо, докато търсеха собствените си метали. Бързо се насочи към езерото. Запита се дали пръчката няма да опита да го удави. Може пък алуминият да е на три метра дълбочина. Потрепери леко и се успокои, когато установи, че пръчката опитва да го накара да заобиколи огромна скала.
Установи, че се провира в тясно пространство между скалата и каменната стена. Точно когато стана твърде клаустрофобично, то се разшири леко. Кал влезе в пространство, малко по-голямо от телефонна кабина, а над него се виждаше таван, висок като в катедрала. Огледа се наоколо. Пръчката бе спряла да трепери, но Кал не видя нищо подобно на алуминий.
Внимавай — каза внезапно Аарън. Кал се отдръпна точно когато нещо профуча покрай ухото му и удари пода. Той зяпна. Блещукаше леко. Очевидно бе топка алуминий.
Той остана задълго загледан в нея.
— Ама аз ли…
— Калъм Хънт — обади се дрезгав съскащ глас, който Кал познаваше отлично.
Той изви врат назад и видя огнения гущер, увиснал на камъка над главата му. Лъскавите люспи на Уорън блестяха на светлината, а златисточервените му очи се въртяха като огнени колелета.
— Подарък за теб.
Уорън ли му бе дал алуминия? Кал се наведе да го вдигне, а когато се изправи, погледна гущера с подозрение и попита:
— Защо ми помагаш?