Няколко мъже веднага хукнаха навън, а другите се заеха да претърсят цялата къща. Иърин скри лице на рамото на Мойра и тялото й се разтърси от ридания.
— Той е толкова малък! Няма да оживее без мен! Божичко, къде ли може да е?
Нито в резиденцията, нито в някоя от градските къщи не намериха дори следа от малкия принц. Когато Олаф най-после се завърна, Иърин беше близо до безумието. Той зададе няколко целенасочени въпроса с твърд глас и притисна до себе си треперещата си жена. Никой не можа да му даде отговор.
Мергуин, който бе придружил ловуващите мъже, наблюдаваше мълчаливо отчаяните лица и едно ужасяващо прозрение сви сърцето му. Ето че мракът наистина се спусна над Дъблин. Той знаеше отдавна, че някаква опасност грози Иърин, но не беше разбрал, че сенките по луната се отнасят до сина й. Най-после той пристъпи в кръга на воините и се обърна към русия великан, който продължаваше да притиска до себе си ридаещата кралица.
— Милорд, ако се осведомим какви чужденци са влезли днес в града, може би ще узнаем какво е станало с принца.
Вълкът кимна и извика:
— Кой беше в залата тази сутрин? Кой помоли за гостоприемство в дома ми?
— Един монах! — След кратко колебание този отговор излезе едновременно от няколко гърла. След това се обади викингът, който беше повикал господаря си в къщи.
— Той беше единственият непознат, който днес влезе в залата.
В душата на Олаф се надигна грозно подозрение.
— Опишете го!
— Носеше окъсано кафяво расо. Лицето му не се виждаше, защото беше скрито от качулката. — Викингът замислено смръщи чело. — Походката му ми се видя странна. Като че яздеше кон…
— Фригид Кривокракия… — прошепна невярващо Ерик, а Иърин вдигна глава от рамото на мъжа си и се взря ужасено в лицето на девера си.
— Датчанинът? — пошушна едва чуто тя и си припомни мъжа, който беше предизвикал клането край Карлингфорд Лох. После от гърлото й се изтръгна пронизителен писък. Без да я е грижа за наобиколилите ги хора, заудря с юмруци по гърдите на мъжа си, започна да го проклина и обвинява. Ирландците никога нямало да се бият срещу деца. Само викингите, триж проклетите натрапници, били способни на такава жестокост. Как е посмял Олаф да води мръсната си война в нейната страна, викинги срещу викинги, и да изложи на опасност собствения си син? Без се помръдне, Вълкът понесе безумните й обвинения, докато Иърин остана без сила и примря на гърдите му.
Погледът му потърси Мергуин, който веднага пристъпи напред и прегърна плачещата кралица. После я поведе нагоре по стълбата, макар че тя се противеше. Настани я в леглото и й приготви успокояваща напитка.
Олаф изпрати стражите извън градските стени, после повика Ерик и Зигурт в оръжейната си. Брат му го погледна загрижено и сложи ръка на рамото му.
— Тя не искаше да каже това.
— Напротив — възрази ледено Вълкът. — Но сега това няма значение. Първо трябва да намеря сина си, после ще се заема с невярната си жена.
Претърсиха основно цялата околност. Предварително бяха уговорили в какъв ред трябва да прозвучат пронизителните военни рогове, ако попаднеха на някаква следа. Ерик се съмняваше, че Фригид е пристигнал с голяма войска, защото беше загубил много хора в битките с Олаф, а и твърде малко датчани се осмеляваха да тръгнат срещу норвежкия вълк.
Макар да се боеше от гнева на господаря си, Зигурт изказа гласно онова, което го тревожеше.
— Възможно е детето вече да не е между живите. Кривокракият няма да се поколебае да го убие. Толкова ви мрази, че е способен на всичко…
Лицето на Олаф се разкриви от болка, но гласът му прозвуча уверено:
— Не вярвам. Ако Фригид убие сина ми, това ще задоволи жаждата му за отмъщение само отчасти, защото той иска мен. Не, като е отвлякъл наследника ми, той е искал да улучи мен…
Той спря, защото на вратата се почука. Един страж съобщи, че в залата е пристигнал пратеник на датчанина Фригид и желае да говори с господаря. Олаф изскочи устремно от оръжейната и трудно удържаният му гняв накара новопристигналия да се разтрепери.
— Кажете ми, че синът ми е жив! — изрева Вълкът и го сграбчи за гърлото. — Иначе ще умрете само след миг!
Лицето на пратеника, осеяно с безброй белези от жестоки битки, се оцвети в тъмночервено.
— Ако не се върна, Фригид ще прониже сина ви със собствения си нож, Господарю на вълците.
Ерик докосна предупредително рамото на брат си и Олаф неохотно освободи пратеника.
— Е, говорете най-после!
— Ако искате да видите отново детето си, трябва на разсъмване да се явите в гората южно от града. Вземете със себе си само един човек, за да отведе сина ви обратно в къщи.