— Слугинята ви наближава градските стени, милейди. Време е да махнете тази кама. Нямам намерение да ви убия. По-скоро съм майстор в изкуството да причинявам мъчителни болки.
Иърин изтощено отпусна оръжието си и стисна здраво зъби, когато Фригид сграбчи с една ръка косата й, а с другата започна да опипва гърдите й. По лицето й се разля болезнена бледност, посрещната от Фригид с висок смях.
— Май наистина съм направил добра замяна, Иърин от Тара. Давам ви цели три седмици да се възстановите след раждането. После обаче ще взема онова, което принадлежи на Олаф.
Иърин успя да се усмихне подигравателно.
— Не ми се вярва да примамите Вълка да ви преследва, датчанино, защото той ме смята за предателка и отдавна вече не ме е докосвал. Така че не се знае добра или лоша замяна сте извършили.
— Ще изчакаме и ще видим. Качете се сега на коня си и без излишни движения! Може би пък ще смекчим сърцето на Олаф, като му изпратим едно от красивите ви пръстчета.
Тъй като заплахата му прозвуча съвсем сериозно, Иърин побърза да възседне кобилата си.
— Към гората! — заповяда Фригид.
— Може пък Олаф вече да ни преследва — отбеляза саркастично Иърин.
— Не е много вероятно, милейди. В пелените на детето ви му пратих известие. Ако не ми осигури преднина от един ден, вие ще умрете.
Фригид се метна на коня си, носле с такава сила удари кобилата на Иърин по задницата, че уплашеното животно полетя напред и едва не хвърли ездачката си.
Докато следваше отряда през гората, Иърин се опитваше да преброи мъжете. Колко ли бяха… Най-малко сто, а може би и повече. В очите й напираха сълзи. Миналата нощ не бе могла да заспи и сега усещаше, че силите й са на привършване. Тъй като Фригид беше решен да си осигури възможно най-голяма преднина, той още дълго нямаше да й позволи почивка.
Появата на Магийн, притиснала до гърдите си увитото в кожи дете, дотолкова смая Олаф, че в първия миг той не можа да реагира. После обаче изтръгна сина си от ръцете на жената и го притисна до гърдите си. След като се убеди, че Лейт е жив и здрав, той се обърна към бившата си любовница и в гласа му прозвуча трудно удържан гняв:
— Как взе детето?
— Иърин… — започна Магийн, която едва си поемаше дъх.
Олаф изкрещя да повикат Мойра и предаде в ръцете й хленчещото дете.
— Пазете наследника ми като собствената си дъщеря. — След това нетърпеливо се обърна към Магийн: — Доколкото разбирам, жена ми за пореден път ме е предала.
— О, не! — изплака отчаяно Магийн. — Тя само искаше да спаси детето си — и мъжа си! А сега е в лапите на датчанина…
Олаф изрева някакво проклятие и рязко й обърна гръб, защото не искаше никой да види ужаса в очите му.
— Зигурт! Изпратете стражите на север и на юг! Вестоносците веднага да потеглят за Тара и Ълстър! Този път Фригид ще умре. Тази страна никога повече няма да страда от злодеянията му.
Мергуин, който седеше до огъня, вдигна загрижен поглед. Дали норвежкият вълк знаеше, че отдавна е станал ирландец? Дали най-после бе разбрал с какво ценно съкровище се е сдобил? Но сега това не беше важно. Само едно имаше значение — Вълкът щеше да преследва датчанина, за да спаси Иърин. Дано само не беше твърде късно…
Друидът отправи гореща молитва към старите си богове. Пред духовния му взор изникна запалена клада и в сърцето му отново пропълзя безименен страх.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Дните се превръщаха в седмици, но малкият отряд продължаваше да препуска от зори до мрак. В началото Иърин беше убедена, че напрегнатото пътуване на изток ще я убие. Но се оказа, че е по-силна, отколкото е смятала.
Всеки ден Фригид пресмяташе на глас колко дни му остават, докато дойде времето да се порадва на плячката си. Времето летеше, а от Олаф нямаше и следа. А може би изобщо не беше тръгнал да ги преследва? Дали не беше решил, че предателствата на жена му са станали твърде много? Може би беше сметнал, че е дошло времето да се отърве веднъж завинаги от една постоянна заплаха…
Още повече й липсваше бебето. Все пак можеше да се утеши с мисълта, че то е на сигурно място в палата на баща си и е под грижите на всички дами и прислужници.
Датчаните не се отнасяха жестоко към нея, признаваха я за собственост на Фригид и я оставяха на мира. Някои бяха дори любезни и уважаваха смелостта й.
След деветнадесет дни най-после стигнаха целта си — новостроящо се селище, в което кипеше живот. Иърин се ужаси, когато видя, че Фригид разполага с много повече хора, отколкото беше смятала първоначално.
Крепостта се издигаше на мястото на отчасти изгорено ирландско село. Иърин разбра това по няколкото оцелели ирландски хижи от плет, измазани с глина, които нашествениците на бяха разрушили. Високи земни насипи и огради от дебели дървета обкръжаваха лагера. В средата се издигаше дъсчена платформа и Иърин неволно се запита какви ли публични мъчения се извършват върху нея.