Тя пое дълбоко дъх и се опита да прогони страшния спомен. Най-после родителите й се появиха иззад дърветата, с които беше обрасъл брегът на потока. Откакто бяха повикали Мейви, Иърин седеше като на тръни, без да откъсва очи от горичката. Пръстите й усукваха краищата на роклята, която й бяха дали да кърпи. През двете години след падането на Клонтайърт тя се опитваше да заживее по старому, да се радва на високото си положение като принцеса на Тара, да убеди баща си и майка си, че е забравила онзи страшен ден. Не знаеше дали е успяла.
Най-важното сега беше, че в този ден принцовете и кралете на Ирландия се бяха срещнали, за да обсъдят кой къде ще застане в предстоящата борба между датчаните и норвежците. Иърин мразеше датчаните и презираше норвежците, преди всичко Олаф Белия.
Дори само името му беше в състояние да предизвика изблик на ярост и цялото й тяло се разтърсваше от силни тръпки. На всяка цена трябваше да узнае дали ирландските владетели са решили да вземат страна в конфликта. Ако да, тя горещо се надяваше да не са сметнали, че норвежците са по-малкото зло.
— Ако внимаваше малко повече за бодовете си, сестричке — обади се сърдито Гуин и прекъсна размишленията й, — те щяха да стават дребни и равномерни. Крайно време е да се махнеш от този прозорец. Не е прилично една принцеса да зяпа навън като някое любопитно селянче.
Иърин се обърна към по-възрастната си сестра и въздъхна примирено. Гуин не преставаше да й намира недостатъци и да я поучава. Ала Иърин не й се сърдеше, защото знаеше колко е нещастна младата жена.
Разбира се, бракът на Гуин беше сключен по династични съображения, но младият крал на Антрим беше спечелил сърцето й много преди сватбата. За съжаление щастливата невеста разбра твърде късно, че рицарските добродетели на съпруга й са стигнали само до брачния олтар. Сега, когато бременната му в петия месец жена се беше приютила в бащиния си дом, красивият, словоохотлив и очарователен Хейт необезпокояван удостояваше с вниманието си други жени. Гуин не се осмеляваше да се оплаче на баща си. Ейд щеше да й се скара, че е ревнива, или — което беше още по-лошо — гневът му щеше да се стовари върху главата на неверния зет. За да бъде справедлива, Иърин призна, че в повечето случаи баща й умееше да обуздава избухливия си нрав.
— Права си — отговори меко тя. — Поне когато шия, трябва да се опитам да не давам воля на мислите си. — Тя се усмихна на сестра си и усети дълбоката тъга, която беше превърнала веселото момиче в угрижена жена. — Ти винаги си била най-сръчна от всички ни. Помниш ли как мама се отчайваше от нашите бродерии, а не преставаше да хвали твоите?
Гуин отговори едва забележимо на усмивката й, осъзнала, че не заслужава това мило отношение, след като цял ден е тормозила сестра си.
— Съжалявам, Иърин. Днес съм просто непоносима.
Девойката напусна мястото си до прозореца, отиде при сестра си и коленичи на пода пред краката й. Сложи глава на коленете й и я погледна в очите.
— Разбира се, че ти прощавам. Много добре знам, че бебето не ти дава мира.
— Сладката ми Иърин — прошепна Гуин и погледът й се замъгли. Въпреки бременността си, тя беше красива жена. Макар да не беше съвършена като сестра си Иърин, тя се бе радвала на ухажванията на многобройни князе от всички части на страната. Затова и днешната нерадостна съдба й причиняваше толкова горчивина.
Внезапно тя се засмя и погледна смутено малката си сестра.
— За Бога, Иърин, не стой така! Аз се държа като някоя отвратителна стара вещица, а ти коленичиш пред мен. Всички знаят, че не бебето ме измъчва. Недостойният ми съпруг с този, който ме състарява без време.
— Гуин! — намеси се остро Брайд, най-голямата сестра. Тя беше пълна матрона на тридесет и пет години, майка на големи синове. — Не бива да говориш така за мъжа си. Той е твой господар и му дължиш почитание.
— Почитание! — Гуин смръщи презрително носле. — Ако имах поне малко разум, щях да се обърна към съвета на крачете и да помоля да разтрогнат този брак. Според закона имам право да задържа имуществото си, а това ще засегне болезнено благородния ми съпруг. Така ще изгуби поне половината пари, които обикновено прахосва на игралните маси.
— Гуин… — Този път укорът прозвуча меко. Говореше Биди, най-безличната между сестрите. Тясното й лице беше в мишосив цвят. Само смарагдово-зелените очи издаваха, че е член на рода. Въпреки това тя никога не губеше доброто си настроение и беше опазила умението си да се радва на всяка дреболия. Обещана още от раждането си на църквата, тя беше напълно доволна от себе си. На дванадесет години встъпи в ордена си и оттогава се връщаше в къщи само по особени поводи. Тъй като днешното съвещание беше изключително важно, бащата пожела да присъства цялото семейство, а думата на Ард-Рий беше закон.