Двамата се прегърнаха и Иърин обясни:
— Искам да повървя малко с теб, татко.
Мъжът повдигна вежди и в погледа му се изписа съмнение. Двамата продължиха пътя си в мълчание, прекъснато най-после от бащата:
— Нима не си дошла с намерението да ме обсипеш с въпроси?
— Много ми се иска да узная какво е решил съветът — призна с усмивка Иърин.
Ейд я огледа внимателно. Най-малкото от десетте му деца беше необикновено красиво същество. Очите на Иърин отразяваха зелената красота и силата на родната страна. Абаносово черната й коса, блеснала на слънцето, обкръжаваше фино изрисувано лице с нежна розова кожа. Ала не само външността й изпълваше бащиното сърце с гордост. Иърин се отличаваше с остър ум. Тя разбираше много от политика, четеше повече от братята си и имаше прекрасен почерк. Освен това гласът й беше мелодичен също като този на Биди, а свиренето й на арфа беше дори по-добро от това на сестра й.
Освен това Иърин умееше да върти меча не по-лошо от всеки млад воин. Макар че синовете му открито показваха недоволството си, той позволи на дъщеря си да се обучава при най-добрите учители по фехтовка. Принуди момчетата да млъкнат със забележката, че трябва още доста да поработят над себе си, за да победят сестра си. След като тя беше в състояние да ги накара да паднат на колене, как щяха да се справят с непобедимите норвежци?
Все пак въпросът на Иърин накара Ейд да смръщи чело. Откакто дъщеря му се бе върнала от разрушения Клонтайърт заедно с обезумелия си братовчед Грегъри, той не беше престанал да я наблюдава.
Норвежците бяха опустошили напълно Клонтайърт и бяха заробили жителите му. Иърин и Грегъри се бяха промъквали през прах и пепел и бяха успели да се измъкнат през стари подземни ходове. Ейд беше изпратил племенника си при монасите в Армаж. Благодарение на вътрешните си сили дъщеря му бе успяла да се съвземе от тежкото преживяване, но омразата срещу враговете продължаваше да тлее в сърцето й.
Ейд беше умен мъж и знаеше, че омразата може да подтикне човека към отчаяни действия. Едно такова чувство не се забравяше лесно, затова човек не бива да го поддържа в сърцето си и да действа, тласкан от страстта си, без да се допита до разума. Иначе го грози голяма опасност.
Досега той напразно се беше опитвал да обясни това на дъщеря си. Беше изненадан и смутен, че дълбоката й омраза е предизвикана от лични причини. Бриджит бе загинала от собствената си ръка, мъжът й Брайън беше паднат на бойното поле. Нападението беше предприето от войските на Олаф Белия, който се отличаваше с милосърдие въпреки ужасяващата си слава. Не позволяваше на хората си да убиват жени и деца и наказваше всяка безсмислена смърт на смел воин. Победените ставаха роби. Ала това съответстваше на повелите на времето, а и не всички роби водеха жалък, достоен за съжаление живот. Говореше се, че васалите на норвежкия вълк получават много по-добра храна от някои принцове, а през зимата са облечени в топла вълна.
Ейд въздъхна и вдигна рамене.
— Реши се да подкрепим датчаните, защото те се заклеха да се молят на Свети Патрик и ни обещаха да го почетат с големи богатства. Радвам се на това решение, защото вярвам, че те ще победят. Сега те са обединени и са много по-силни от преди.
Иърин сведе очи, за да не позволи на баща си да види припламналата в тях дива радост. Все пак усмивката и не убягна от вниманието му. Гласът му прозвуча остро:
— Не бива да придаваш твърде голямо значение на това решение. Самите ние няма да вдигнем оръжие срещу норвежците. Всички викинги са варвари и убийци, все едно какво име носят. Освен това знам, че въпреки днешното решение някои ирландски племена ще се бият срещу датчаните. Бих посрещнал с радост едно поражение на норвежците, но това означава само да попаднем от едно гнездо на стършели в друго. Викингът ще остане тук, а аз не отдавам значение на произхода му. През следващите години трябва да се вгледаме по-внимателно в пришълците, за да определим кои са наши врагове и кои не.
Иърин кимна, макар че в момента не се интересуваше особено от умните слова на баща си. Тя се извърна настрана, за да не може той да отгатне мислите й. Защото помнеше викингския вълк също така отчетливо, както и кървавата сеч в Клонтайърт…
След онази страшна битка тя и Грегъри бяха избягали на един малък хълм над града. За да не пищи, момичето притискаше с ръка устата си и гледаше как викингските воини изнасилват лейди Мойра, жената на един от приближените на чичо й Брайън. Тогава видя и него, приличен на бог на слънцето, възседнал черен като нощта кон, много по-грамаден от хората си. Гласът му изплющя като гръмотевица, когато им заповяда да спрат и ги обвини в жестоко отношение към жената. Попита ги каква полза ще имат от полумъртви роби. Божичко, как го мразеше Иърин…