Тя разбираше разсъжденията на баща си. Не, норвежкият вълк не беше убил леля й, нито беше изнасилил бедната лейди Мойра. Обаче той беше новият владетел на Клонтайърт и ирландските й сънародници бяха роби на един варварин и езичник.
В онзи страшен ден Иърин се беше заклела във всичко свято да отмъсти за чичо си, леля си и Мойра. И сега гореше от желание Вълкът да намери смъртта си, а неговата вълчица да стане робиня — онази красива руса жена, която яздеше плътно до него, стиснала в ръка окървавен меч. Той я гледаше и се усмихваше, а леденостудените сини очи бяха придобили почти човешки израз…
Човешки! За Иърин Вълкът от Норвегия Олаф Белия беше дивак и варварин, животно. Сега всичко беше ясно. Ако ирландците и датчаните се обединяха срещу норвежците, той със сигурност щеше да умре.
Тя се опита да приглуши възбудата в гласа си.
— Както ми каза Фенен Мак Кормак, войските ще се съберат край езерото Карлингфорд. Освен това спомена, че ти също ще отидеш там, за да присъстваш на битката. Ще ми позволиш ли да те придружа, татко?
— Защо? Една жадна за кръв жена не е приятна нито на Бога, нито на хората. Би следвало да те изпратя при Биди, за да пречисти душата ти.
— О, татко, знам, че ти също се отвращаваш от онези езичници — възпротиви се Иърин. — Колко пъти съм те чувала да ги проклинаш. Питам се само защо не позволи на омразата да вземе връх. Така поне щеше да си отмъстиш за…
— Спри, дъще! — прекъсна я остро Ейд. — Аз съм Ард-Рий, кралят на кралете, и не мога да си позволя да поведа хората си в една безсмислена война, за да удовлетворя личната си омраза. Все още ме боли за смъртта на чичо ти и ще си отдъхна от все сърце, ако норвежците претърпят поражение на бойното поле. Смятам обаче, че е по-добре датчаните да извършат онова, което аз не мога.
— Разбирам те, татко. Но имам други причини да те придружа.
Така ли? И какви са те?
Не й беше приятно да лъже баща си. От друга страна обаче, не можеше да му обясни какъв ужас беше изживяла в Клонтайърт. Мое е отмъщението, беше казал Господ Бог с устата на Свети Патрик. Човекът нямаше право да отмъщава. Само че сърцето на Иърин крещеше за отмъщение. Тя се усмихна и вдигна глава.
— Не съм жадна за кръв, татко. Става въпрос за… — Тя млъкна и се изчерви. — … за Фенен Мак Кормак. Той ме ухажва много упорито. Все още не знам как да приема благосклонността му, но ако ми позволиш да прекарам известно време в компанията му…
Ейд заинтересовано вдигна вежди.
— Фенен Мак Кормак? Той е добър мъж и смел воин, който предпочита да повика на помощ разума, вместо юмруците. Радвам се, дъще.
— Значи ми позволяваш да те придружа?
— Не съм много сигурен. Може да стане опасно. Ще трябва да изпратим отряд, който да проследи на кого ще се усмихне победата. Примирието гарантира живота на мъжете, но не…
— Татко! — прекъсна го сърдито Иърин. Не биваше да му позволява да се измъкне, особено след като бе посрещнал с одобрение привързаността й към младия крал Фенен. — Старият друид Мергуин има колиба близо до езерото Карлингфорд. Там ще бъда на сигурно място, докато ти се срещнеш с датчаните.
Ейд вдигна рамене. Той беше християнин, но не хранеше омраза към малкото останали друиди, които продължаваха да изповядват старата вяра. Освен това обичаше Мергуин и често му беше поверявал Иърин. В колибата, обкръжена от гъста гора, дъщеря му щеше да бъде в безопасност. Все пак той не искаше да изпълни веднага прищявката й. Първо трябва да я накара да се позамисли малко върху някои изконни женски добродетели, каквито бяха съзнанието за дълг и послушанието.
— Ще поговоря с майка ти и утре ще ти съобщя решението си. Тази вечер ти позволявам да седнеш до младия крал, който е завоювал благоразположението ти, но после поговори със сестра си Биди, която винаги е упражнявала благотворно влияние върху душата ти.
Иърин послушно склони глава, скривайки радостта си. Вече знаеше, че е победила.
— Да, татко. — Тя му подаде челото си за целувка и проследи с поглед отдалечаването му.
ВТОРА ГЛАВА
В богато надиплена бяла роба, с огнени очи на мършавото лице, друидът Мергуин представляваше внушителна гледка. Дългата му коса се сливаше с гъстата сива брада, стигаща до коленете. Твърдеше се, че е син на друидска жрица и норвежки майстор на руни, който дошъл в Ирландия в края на миналото столетие с първите викинги, тръгнали да завладяват острова.
Мергуин никога не говореше за произхода си, но каквито и тайни да криеше миналото му, никой не се съмняваше във всеобхватните му знания и магическите сили, с които се беше сдобил благодарение на бащината и майчината си религия. В колибата му гореше синкав огън. Над огнището висеше голямо гърне, в което друидът приготвяше известните си отвари, предназначени за различни цели. Не бяха малко момичетата, които на църковните празници стояха на колене в параклиса, но после отиваха при стария друид и се молеха за любовно биле, с което да завладеят сърцето на някой воин.